Някои части на турското общество са се облагодетелствали от десетилетното управление на Ердоган, но други не.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган и неговата партия ПСР доминират турската политика вече две десетилетия. Но това може да се промени, тъй като Ердоган е изправен пред най-трудното си предизвикателство досега на изборите на 14 май.

Докато турците се отправят към урните, ето кои слоеве на обществото са печелили и кои са изгубили при неговото управление.

Победителите

Религиозните

Ердоган е популярен сред консервативните и религиозни избиратели, тъй като насочи страната от светските ѝ основи към по-ислямистка посока.

Дирекцията по религиозните въпроси (Diyanet) се превърна в мощна социална сила при Ердоган, който самият е ревностен мюсюлманин.

Диянетът има собствен телевизионен канал, който влияе на политическите дебати. Разполага също и с бюджет, сравним с този на средно голямо министерство.

Заради обхвата на правомощията си, Диянетът е превърнат в мишена на по-светски настроените опоненти на Ердоган, които осъждат увеличаването на броя на джамиите, класовете по Коран и влиянието на религиозните братства. Освен това, бивш ръководител на Диянета е въвлечен в скандал, свързан с разточителния му начин на живот.

Строителният сектор

При управлението на Ердоган секторът на недвижимите имоти и строителството се развиват в цяла Турция, стимулирайки инфраструктурния напредък в страната.

На някои кръгове и фирми, близки до правителството, бяха възложени изгодни държавни поръчки.

Те са „големи спонсори“ на партията на Ердоган, заяви през декември пред Euronews Тимъти Аш, експерт по развиващите се пазари в BlueBay Asset Management. Той твърди, че лихвените проценти се поддържат изкуствено ниски, за да се облагодетелства този сектор, което подхранва икономическо бедствие в Турция.

Тази строителна лудост промени облика на страната, осигурявайки нови жилища за милиони хора и променяйки драстично силуета на градове като Истанбул.

Това е в унисон с апетита на Ердоган към „луди проекти“ – амбициозни мегаинвестиции за много милиарди долари, включително като проекта за Истанбулския канал, замислен като начин да направи страната по-привлекателна за туристите.

Консервативните

Ердоган защитава правата на консервативните мюсюлмани след десетилетия на категорично светски режим.

На набожните жени постепенно бе разрешено да носят забрадки в университетите, държавната администрация, полицията и парламента, където преди това те бяха фактически забранени.

Турският президент лично се застъпи за това, защото на двете му дъщери, покрити като майка си, не е било позволено да носят забрадка в университета.

Все пак по-либералните и феминистки настроени жени се оплакват от все по-враждебната среда при Ердоган, обвинявайки го, че ограничава правата им и се потиска с женските политически групи в страната.

Предизвиквайки възмущение у някои среди, през 2021 г. Ердоган оттегли Турция от Истанбулската конвенция – знаков договор за предотвратяване на насилието срещу жени и домашното насилие. Турция е първата и засега единствена държава, която се е оттеглила от него.

Загубилите

Медиите

Турският медиен пейзаж, някога сочен като пример за плурализъм, става все по-ограничен при управлението на Ердоган. По оценки на наблюдатели 90 % от турските медии вече се контролират от правителството или негови поддръжници.

Президентът насърчава придобиването на вестници и телевизионни канали от близки до правителството бизнесмени, на които се отпускат държавни заеми.

В същото време започнаха репресии срещу критичните гласове, които се засилиха още повече след неуспешния преврат през 2016 г. По данни на турската асоциация P24 понастоящем в затвора се намират 64-ма журналисти.

Военните

Турските военни, дълбоко светски настроени и свикнали с превратите, постепенно губят влиянието си върху политическата сцена.

Процесът на намаляване на влиянието на армията се ускори след опита за преврат през 2016 г., за който беше обвинен мюсюлмански проповедник в изгнание в Съединените щати.

Президентът Ердоган отвърна на удара с чистки, които изпратиха хиляди войници в затвора, а стотици бяха осъдени на доживотен затвор. Висшите чинове на армията бяха унищожени, което намали възможностите на основните сили на източния фланг на НАТО. По-специално военновъздушните сили загубиха много от своите пилоти и офицери.

Армията видимо отсъстваше от спасителните дейности след опустошителното земетресение през февруари, при което загинаха 50 000 души, на фона на твърденията, че Ердоган умишлено не желае да им даде публична роля.

Неутралните

Кюрдите

Репресирани от светските правителства, както повечето малцинства в Турция, кюрдите помогнаха на Ердоган да бъде избран и го подкрепиха в първите му дни.

В първите години на своето президентство той се опитва да постигне мир с кюрдската военизирана групировка, която води кървава борба за независимост от 80-те години на миналия век.
След като беше избран, държавният глава се опита да насърчи културните и езиковите права на кюрдите, като започна преговори за прекратяване на въоръжената борба и им предостави по-голяма автономия в югоизточната част на страната.

След като преговорите се провалиха и през 2015-2016 г. избухна насилие, кюрдската общност се оказа под все по-голям контрол и натиск.

Десетки кюрдски лидери бяха вкарани в затвора или отстранени от изборни длъжности. Основната прокюрдска партия HDP е изправена пред забрана по обвинения в „тероризъм“, а председателят ѝ е в затвора.

Средната класа

През първото десетилетие от управлението на Ердоган Турция преживя икономически бум, който доведе до появата на нова средна класа. От 2013 г. насам, обаче, икономиката преминава от една криза в друга.

По данни на Световната банка, брутният вътрешен продукт на човек в Турция (показател за богатството на страната) е спаднал в номинално изражение (в американски долари) до равнището си от първите пет години на Ердоган на власт.

С официалната инфлация, достигнала над 85 % през миналата година, спестяванията на милиони домакинства се изпариха. Много семейства сега се борят да свържат двата края.