Вижда ли се изход от газовата криза? ЕК търси отговора в София
Георги Колев
Снимка: АР
Споделете статията
Газовата криза влезе в пленарна зала. Премиер, министър и директори на енергийни дружества бяха изслушани заради спрените доставки на синьо гориво. За колко време имаме газ и ще има ли ограничителен режим – на тези депутатски въпроси отговаряха те.
Преди края на юни към България да потече азерски газ. Към това се стреми правителството на Петков. Освен за азерски газ, се бори и за втечнен.
В напреднали преговори сме директно с американската страна и с Египет. Надяваме се цените, които ще постигнем на втченен газ от тези две страни, да бъдат така, че общият микс на цената им да не бъде по-висока от тази на „Газпром“.
А управляващи и опозиция намериха повод да продължат задочните си спорове и тук. „Единственият ход, който не отиграхме правилно и трябваше да вземем съвет от вас е, че не предадохме нито едно кученце“, каза премиерът.
Тези лъжи и тази мантра, която непрекъснато повтаряте вече омръзна. Мисля, че и децата вече разбраха, че това, което говорите, изобщо не отговаря на истината.
Изслушани бяха и директорите на енергийни дружества. Според тях България може да излезе с минимални щети от газовата криза.
„Булгаргаз“ е предприел всички възможни мерки за количества, за да няма ограничителен режим“, заяви Людмил Йоцов, директор на „Булгаргаз“.
Владимир Малинов, директор на „Булгартрансгаз“ пък каза, че към 4 май в хранилището в Чирен са налични малко повече от 103 млн куб м природен газ. „Тези количества биха осигурили около 40% от лятното потребление на България за период около 42 дена“, допълни той.
България не може да остане в ролята на жертва на тази война и ние трябва да намерим решението. Считам, че нашият национален интерес диктува ние да имаме няколко доставчика по дългосрочни договори, за да не зависим от политическите цели и амбиции на един от тях.
А днес Европейската комисия отваря работна група в София с участието на международни енергийни министри, които ще обсъждат начините са доставка на синьо гориво към страната ни.
Монахиня и нейна гостенка се топлят на печка на дърва в манастир край София, след като Русия спря доставките на газ през 2009 г. Снимка: АР
Газовата криза в началото на 2009 година е един от най-тежките моменти в пост-съветската история на българската държава. Заради спирането на доставките на руски газ през Украйна за Европа, страната ни остава без почти никакво количество синьо гориво в средата на зимата. Ефектът от това са мръзнещи хора, спиране на производства. Загубите за индустрията се определят на 250 млн. евро.
България не се изправя за първи път пред газова криза заради спрени руски доставки. През 2009-а година страната ни, а и почти цяла Европа се сблъскаха с подобен казус. Разликата е, че тогава беше през зимата. До какво доведе това и как беше решен казусът?
Без никакво предизвестие и в разрез с всички ангажименти, поети от Русия и Украйна, доставките на газ до някои страни-членки на ЕС са били спрени. Това е напълно недопустимо.
„Неприемливо е доставките на природен газ за Европейския съюз да стана заложник на търговските преговори между Русия и Украйна“, заяви Пиа Аренкилде, заместник-говорител на ЕК.
Причина за действията на „Газпром“ – неизплатени натрупани дългове от страна на украинската компания „Нафтогаз“.
Можем да кажем с абсолютна точност, че ситуацията, вреди на европейските държави – по вина на Украйна нашият газ не достига до потребителите, а това оказва влияние и върху социалната сфера. Тази ситуация е лакмус и сериозна проверка за ефективността на целия Европейски съюз.
През цялото време на кризата руската и украинската страна се обвиняват взаимно за прекъсването на доставките. На 11 и 12 януари Европейският съюз изпраща независима мониторингова мисия в опит да разреши ситуацията. Това са експерти, които анализират различните опции, за да се помогне на България, която е най-силно засегната страна. Намерението на Комисията е да направи всичко възможно, за да бъде сигурно, че българските граждани ще получат така нужните им доставки на газ.
Мисията обаче не постигна особен успех. Кризата с газовите доставки не приключва преди официалната среща между тогавашния руски премиер Владимир Путин и украинския министър-председател Юлия Тимошенко. Двамата предоговарят нови условия за доставки на газ за следващите 10 години.
Вместо да създаде трайни добросъседски условия обаче газовата криза през 2009 се превръща в първия от серия от конфликти между Русия и Украйна, ефектът от които виждаме днес.
Споделете статията
