Американската компания Orbit Fab се стреми да произведе „бензиностанции“ в космоса и се надява, че технологията й за зареждане ще направи разрастващата се сателитна индустрия по-устойчива и печеливша, коментира изпълнителният директор Даниел Фабер пред АФП.

Според него ако сателитите могат да се зареждат в орбита, може вече да не бъдат изхвърляни – модел, който той описва като „безумен“ поради високата им цена за производство и изстрелване.

Големи геостационарни сателити, които захранват технологии като комуникационни мрежи, могат да струват стотици милиони или дори милиарди долари за изстрелване. Orbit Fab оценява разходите за захранване на един от тези сателити на 20 млн. долара за 100 кг хидразин (ракетно гориво), което ще им помогне да останат на път по-дълго, удължавайки живота им.

Какви са рисковете?

„Всичко, което можете да си представите“, отговаря искрено Фабер.

Той уверява обаче, че с много тестове на земята и в орбита „ще бъде безопасно“.

Какъв е планът?

Животът на сателитите е ограничен от това колко гориво могат да носят със себе си, поне засега. Orbit Fab предвижда да изпрати в орбита няколко големи резервоара, всеки от които да съдържа до няколко тона гориво. След това по-малки и по-лесно маневрени кораби ще се движат напред-назад между резервоарите и сателитите - като роботизирани помощници на помпата.

Подобно на автомобилите - сателитите, които се надяват да получат допълнително гориво от Orbit Fab, ще трябва да имат съвместими с помпите портове.

Фабер заяви, че между 200 и 250 сателита вече са проектирани да използват системата на компанията. Тя е сключила споразумение за зареждане с гориво на кораби, изстреляни от Astroscale, японска компания, която се стреми да разчиства космически отпадъци, както и договор с правителството на САЩ за доставяне на гориво през 2025 г. до сателитите на космическите им сили.

Orbit Fab вече изстреля един резервоар в орбита и планира провеждане на тестове за пренос на гориво. През 2019 г. тя доказа осъществимостта на системата с тестове за пренос на вода за Международната космическа станция.

Разглежда се и възможността за разработване на "пазар" на и около Луната. Идеята е вече не само оттам да се извличат природни ресурси, каквито планове вече съществуват, а да се насочи фокусът към обработването им в гориво и впоследствие доставянето му на клиентите.