Има тенденция да твърдим, че социалните мрежи са само лоши, там има и много хубави неща - каузи и добронамерени предизвикателства. Но ги има и опасните и проблемът е, че таргет групата им е едни деца, които са във възрастта да искат да се покажат. Те са по-склонни да бъдат убедени да направят някоя глупост, особено ако с тях не е говорено.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria психологът Александра Алгафари.

Предизвикателствата с лекарства и самозадушаване като се разкажат на възрастен човек звучат безумно, но за едно дете, което не е доразвило все още ценностната си система и не му е обяснено, че това не е игра и не може да се съживи като си пусне нова игра, може да бъде доста опасно.

Много е важно да погледнем къде е нашата отговорност като възрастни. Родителите е важно да говорят. И то не само с „това е много страшно и ти ще умреш“, а по-скоро в посоката „ти си достатъчно разсъдлив и аз вярвам в преценката ти“. Какво да правим, а не какво да не правим. Да се внедри в детето една възможност да си зададе въпроси за ценностната си система и за това как избира.

Нормално ли е да се облъчва мозъкът на едно малко дете - вече деца на по 2-3 годинки знаят как да си отключват телефоните - това не е ок, защото ефектът е все едно сме го надрусали с амфетамини. Изследванията показват едно и също нещо - допаминът, който се изсипва вътре в организма е със същия интензитет и количество.

Със социалните мрежи бягаме от скуката, а скуката е едно много творческо състояние. Да няма какво да се прави, за да си измисли детето какво да прави. Дори и от това ги ощетяваме. Така им се спира развитието.

Има нещо, което се нарича синдром на конгнитивното нетръпение. Оказва се, че вниманието ни с времето се скъсява все повече. В момента вниманието ни се задържа до 6 секунди.

Вижте цялото интервю във видеото.