„Нулеви отпадъци“ като начин на живот: Възможно ли е да опазим околната среда в България?
В свят, в който океаните от отпадъци се превръщат в тиктакаща бомба, все по-голяма скорост набира движението за по-чиста околна среда за бъдещите поколения. Нулевите отпадъци или практиката да се произвежда малко или никакъв боклук, бързо се превръща в гореща тема. Тази вечер в Праймтайм навлизаме в същността на въпроса и изследваме въздействието на този начин на живот върху хората, общността и планетата. Юлиян Стоянов разказва:
Нулевите отпадъци пестят ресурси и намаляват замърсяването. Този подход опазва природните ресурсите и спестява както производството, така и изхвърлянето. Философията "zero waste" освен основен бизнес на Стойчо и Анна се е превърнала в техен начин на живот.
В един момент си зададохме въпроса - добре, какво можем ние да направим?
Отидохме на гости в дома им, за да видим възможен ли е този начин на живот в България. Когато се преместили да живеят заедно преди осем години младата двойка решава да предприеме драстичната промяна.
Природата има някакъв лимит, просто няма как до безкрайност да цапаме, да изхвърля, е без да си правим сметка какво се случва с този отпадък, смята Анна Димитрова.
Замърсяването с пластмаса е един огромен проблем, което засяга не само нас чисто естетически, също влияе и на нашето здраве. Еднократната пластмаса си прокарва път до нашите организми чрез водата, която консумираме и пластмасовите бутилки, морската храна например има много микро частици, които чрез поемането на морска храна ние вече дори ядем пластмаса. Стигнали сме до там, че дори във въздуха има малки частици пластмаса.
Когато осъзнали каква следа оставя човекът след себе си решават да предприемат тази важна стъпка. Към онзи момент в България идеята не е била толкова популярна. Например - да си купиш плодове, които не са обвити в найлонова торбичка, храна от топлата витрина без пластмасова кутийка или шампоан без еднократната опаковка е било почти невъзможно. Затова решават да отворят първия магазин в България предназначен за стоки от домакинството с почти нулеви отпадъци.
„Хората повече се интересуват, има по-голям интерес, има повече избор на такъв тип продукти. И започва да става вече малко по-модерно - нещо, което е много хубаво в този случай“, посочва Стойчо Наков.
Ние много силно вярваме, че всеки има с какво да допринесе. Много често им е трудно на хората да започнат, виждат го като нещо сложно, но има много неща, които са изключително прости, мънички и дребнички, а всъщност ефекта е голям. Представете си ако всеки един от нас, една голяма група от хора, която води този начин на живот.
Преди месец Стойчо и Анна стават родители за първи път. Оказва се обаче, че zero waste начинът на живот и новородено бебе под един и същи покрив, може да бъде предизвикателство. Но това не ги отказва от каузата им.
„В момента използваме обикновени памперси, стартирахме с бамбукови. Искахме да пробваме и продължаваме да експериментираме. С тях не се получиха нещата. Сега си купихме за еднократна употреба“, споделя Анна.
Кухнята е едно от местата във всеки дом, където се изхвърля най-много боклук. Готвенето с нулеви отпадъци означава да намалим еднократните опаковките на храните.
Юлиян: Готвиш ли много често?
Анна: В последно време заради малкия, да. Защото прекарвам повече време вкъщи и съответно повече се готви.
Юлиян: Оглеждам навсякъде, не виждам никъде пластмаса, за еднократна употреба.
Основните съвети на Анна са да пробваме да използваме текстилни торби за многократна употреба. Контейнери за съхранение на храна, които не са пластмасови, бамбукови или кокосови препарати за почистване на съдове и най-вече - пазаруване на едро. Казва, че е по-добре както за семейния бюджет, така и за околната среда.
- Да кажем, че сме свели до минимум. Ако кажем ,че сме абсолютно зеро вейст ще бъде малко заблуждаващо и нека бъдем реалисти. Наричаме го low waste, less waste или каквото и да е, защото абсолютната нула е нещо наистина трудно постижимо. - Може ли да видя коша ви за боклук? - Ето ни ги двата коша. По-интересното за коша е това, че не използваме найлонова торбичка. И това много лесно се решава с ето такъв тип кош с дръжка. - Това не е ли пластмаса? - Да, тук събираме нещата за рециклиране, за които не намираме друго приложение.
Продължаваме към банята. Всички шампоани и душ гелове на семейството са в контейнери за многократна употреба. Както и тампоните за грим, клечки за уши, бамбукови четки за зъби и паста, която не е в пластмасови тубички, а във формата на хапчета.
-Като цяло в банята сме почти зиро уейст. - Да, почти, зиро уейст. Може би само такъв тип продукт като интимни гелове са трудни да се намират.
Има и продукти за менструална хигиена, които са за многократна употреба.
„Аз лично съм ползвала многократни превръзки,а не менструална чашка поради други медицински причини. Не всяка жена може да ползва и би искала. Но и това е нещо, с които се свиква. Това е по-скоро няккаъв следващ етап в зиро уейст, но може би се почва с по-лесните неща за свикване“, казва Анна.
Ако човечеството не намали консумацията си до 2050 година в океаните ще има повече пластмаса, отколкото риба. Над половината от пластмасата, изхвърляна по целия свят, е от опаковки - над 146 милиона метрични тона на година.
Намаляването, това е ключа към решението на проблема, убедена е Анна.
Анна и Стойчо също се борят със статистиката. За последните няколко години спестените пластмасови опаковки благодарение на техния магазин за наливно пазаруване се равняват на 8593.