Генерал-майор Пека Товери е чуждестранен сътрудник във финландската програма за външна политика, сигурност в Северна Европа и изследователска програма на НАТО. Товери е служил във финландските отбранителни сили от 1985 до 2021 г. Кариерата му продължава повече от 35 години. В продължение на около 13 години той служи във войските, главно в бронетанковата бригада, където служи три пъти като командир на взвод, командир на танкова рота и началник-щаб на танков батальон. В специален разговор за Euronews Bulgaria генерал Товери коментира членството на Финландия в НАТО и значението на това събитие в контекста на войната в Украйна.

• Генерал Товери, Финландия стана 31-вият член на НАТО. Първият въпрос, който изниква е защо в продължение на толкова много години Финландия е неутрална към този военен съюз. Какво промени мнението ви?
• Става въпрос за историческото минало. Водили сме 2 кръвопролитни войни със Съветския съюз. Да не забравяме Втората световна война. След това Финландия остава някак между Варшавския договор и НАТО. Намираме се прекалено близо до СССР, за да допуснат да се присъединим към, какъвто и да било съюз. Говоря за 50-те, 60-те, 70-те години. СССР беше прекалено голяма военна сила точно до нашата граница. Затова Финландия прие политиката на неутралитет, за да оцелее между двата блока. Доближихме се до Запада максимално, до толкова до колкото е възможно. Но никога не сме се присъединявали към военен блок, разчитали сме на собствените си военни способности. Но след като Съветският съюз се разпадна, влязохме в ЕС, ставахме все по-близки със Запада и последният аспект, по който станахме изцяло интегрирани беше защитата. Придържахме се към старите закони, опитвахме се да бъдем добър съсед на Русия, не сме били военна заплаха и бяхме неутрални. До декември 2021 г. До тогава руската политика беше, че ако Финландия иска да се присъедини към НАТО, това е нейно решение. И имахме тази възможност, ако нещата се влошат можем да станем член на НАТО. Но през декември 2021 г. Президентът Путин заяви, че ако станем членка на Алианса, това ще бъде неприемливо и ще има последици за Финландия. Тогава мнението относно членството започна да се променя. На 24 февруари 2022 г. Русия нападна Украйна по един агресивен начин. За една нощ буквално населението промени мнението си относно неутралитета. Сега над 80% подкрепят присъединяването към НАТО.

• Кой е по-големият победител от това членство? Финландия или НАТО?

• Бих казал, че и двете страни са печеливши. Ние имаме гаранциите на член 5-ти, а и сме под ядрения „чадър“ на НАТО. Това е много важно за нашата безопасност. Но от друга страна НАТО се сдобива с член, който има много добри военни възможности.

• Колко подготвена е финландската армия?

• Ние смятаме, че сме много добре подготвени. Разполагаме с 280 хилядна армия в случай на война, която една от най-големите в Европа. 62 изтребителя Ф-18. Поръчали сме нови 64 ф-35. Едни от най-големите потребители на Ф-35 сме. Артилерията ни е най-голямата в Западна Европа. Като цяло имаме големи възможности. Имаме повече бойни танкове от Обединеното кралство или Франция. Като се има предвид населението ни от 5 и половина милиона, сме добре подготвени.

• Като се има предвид това, каква може да бъде реакцията на Путин? Добре подготвени сте, вече и сте член на НАТО. Той ще се ядоса ли, ще действа ли?

• Убеден съм, че е ядосан. Но възможностите му да отговори са много ограничени. Руската военна сила е съсредоточена в Украйна, не разполагат със сила, която да заплаши Финландия, особено сега, след като сме член на НАТО. В дългосрочен план те заявиха, че ще засилят военното присъствие по границата, но не разчитам много на това, защото подобни заплахи сме чували и преди. А възможностите им да наемат още войски са доста ограничени.

• А какво смятате за ситуацията в Беларус? Те разполагат ядрени оръжия там.

• Не знам дали са го направили в действителност, но да – заплашиха да го направят. Не смятам, че това е добър ход от страна на Русия, защото президентът на Китай Си Дзинпин неотдавна посети Русия и той ясно заяви, че не одобрява и не харесва идеята за разпространение на ядрени оръжия в различните държави. Само няколко дни по-късно Путин каза, че ще придвижат оръжията към Беларус, а това е точно каквото не се нрави на Китай. Не е хубаво за сътрудничеството между двете държави.

• Ами Швеция? Очаквате ли да станат член до края на годината или както каза Столтенберг – още преди срещата във Вилнюс?

• Преди срещата ще е прекалено скоро, по-вероятно е това да се случи до края на годината. Има голяма подкрепа за членство на Швеция сред страните от Алианса. Но фактът е, че Швеция има сигурност, особено, след като ние вече сме член. Те са зад гърба ни. Ние защитаваме Швеция от руски инвазии от векове. А сега сме в още по-добра позиция да ги защитаваме като страна-член на НАТО.

• Зависи само от решението на Турция ли?

• И Турция и Унгария ги възпират, но Турция е по-важната в случая.

-Смятате ли, че ще има промяна на мнението след изборите там през май месец? Ердоган може и да загуби.

• Ще видим, промяна на правителството ще улесни нещата наистина. Трудно е да се каже какво ще стане там.

• ЕС и САЩ изглежда стават все по-близки в контекста на войната. А вчера президентът на Китай заяви, че това не му харесва. Можем ли да очакваме изненади от страна на Китай?

• Не, не мисля. Китай много зависи от западната икономика, от търговията със западните държави. Ако това бъде застрашено, означава застрашаване на китайската икономика, която е доста крехка. Не вярвам да направят нещо крайно, което да застраши икономическите отношения със западните страни. Китай със сигурност не е готов да се хвърли в огъня заради Русия.

• Очаквате ли НАТО да започне да разполага оръжия във Финландия? Защото това беше заплахата на Русия – ако НАТО докарат оръжия във Финландия, ние ще действаме. Очаквате ли това да се случи скоро?

• Когато решихме да се присъединим към НАТО, не сме поставяли никакви ограничения. Сега, когато започнем да участваме в общото оперативно планиране, ще се вземе такова решение. Относно военните сили. Но аз лично не очаквам да видя постоянно натовско присъствие във Финландия. Както вече казах ние сме добре подготвени, нашите военни качества са много добри. Нашите скандинавски съседи са далеч по-уязвими на една евентуална руска атака. Ще има със сигурност повече учения, планиране за придвижване на войски в случай на криза. Но не и постоянно военно присъствие.

• Границата с Русия от 1300 км – виждате я като заплаха или като сила на Финландия, ако нещо се случи?

• Не трябва да забравяте, че 90% от тази граница от 1300 км е дива пустош. Това са гори, няма пътища. Това е много труден район за атакуване. Руснаците научиха това по трудния начин в миналото. Загубиха много войници, опитвайки се да атакуват от тези труднодостъпни райони. Местата, от които може да се проведе атака срещу Финландия са доста ограничени. Затова дългата граница звучи по-страшно от колкото е в действителност. Имаме много добри възможности да се защитим.

• Генерале, благодаря ви за този разговор.

• Благодаря ви.