Сега ще ви върнем 144г. назад, за да надникнем в секциите на първите избори у нас. Когато избирателите сами изписват за кого да гласуват, а заплатата на депутатите е била едва 20 лева на ден. За купуването и продаването на гласове в миналото, както и кой става депутат в нарушение на закона – следва репортаж на Йоана Георгиева и оператора Георги Илиев.

Ако годината беше 1879г. най-вероятно нямаше да гласуваме нито с машина, нито с бюлетина. А с боб и царевица. Именно така народът избира част от народните представители в Учредителното събрание. С бурни обсъждания и препирни то приема първата българска конституция - Търновската. Тогава изблик на радост екзарх Антим Виденски се обърнал към депутатите с думите:

„Слава Богу! Свършихме делото, за което бяхме повикани. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от Народа за Народа.“

Последено е решен изборният закон. В него е записано, че избирателят сам изработва своята бюлетина, на която собственоръчно изписва името на кандидат-депутата.

В неделния 30 септември 1879г. стартират първите избори за парламент. По конституция право на глас има всеки български гражданин, навършил 21 години. А кандидат-депутатите трябва да бъдат грамотни, на възраст над 30 години.

Традицията да се гласува в местните училища тогава все още не е въведена и изборите се случват в околийските центрове, а хората от селата трябва да извървят десетки километри, за да стигнат до урните.

„Първите 20 години едно село тръгва да гласува, те тръгват всичките - цялото село. На сред пътя се сблъскват със съседно село за ниви и ето ви боя или пък в града изведнъж в един град от 5000 души се изсипват едни 10 хиляди души, които са от селата“, казва още Живков.

Сбиването обаче отлага вота за следващата неделя, случвало се е изборите да продължат и повече от месец. Кое е мотивирало обаче хората да гласуват и купували ли са се гласове?

„Обещания за назначения в бъдеще, на някаква административна позиция, а когато става дума за най-базовото равнище вече първоначално са подкупвани с почерпки, с една обувка пък после втората, към началото на 20 век вече и директно с пари, например по 5 -10 лева“, коментира историкът.

Дали с една обувка или с две народът все пак избира първите депутати. Така на 21 октомври 1879г. Петко Каравелов има честта да удари звънецът на първото обикновено народно събрание. Животът, на което продължава само месец, без да приеме нито един закон.

„То затъва в процедурни хватки в крамоли, половината заседание се загубва в това да се изработи правилник, как да се проведат избори, споровете дали са законно или незаконно избрани определени депутати“, казва Христин Лалев.

Органът, който може да легитимира изборните резултати е самото народно събрание. В някои случаи българи стават депутати в нарушение на закона. Ще се изненадате кои са.

„Стефан Стамболов например и Константин Стоилов. При избирането си за депутати в първото обикновено народно събрание, те очевидно и документално доказано са под 30 годишна възраст“, посочва Лалев.

Петко Р. Славейков казва: ние трябва да се доверим на българските избиратели, които гласувайки за определен човек, който е представител на тези 10 Хил. души, че тези хора са достойни и имат навършени 30 години.

Законно избрани или не депутатите са разпуснати от княза. Следващото народно събрание пак се избира по същите правила, няколко избора по-късно вече има изборен закон. Според него избирателите гласуват със специална карта.

„Това е буквално едно листче, с което отиват да гласуват като тези избирателни карти трябва да презентират повторното гласуване, нещо, което се е случвало много често в предните 20 години“, казва Живков.

През 1909г. вече се гласува в тъмна стаичка, а бюлетините се поставят в тъмен плик. Две години по-късно се появяват и цветните бюлетини. Всяка партия отпечатва бюлетини с различен цвят, които раздава преди изборите, за да бъдат разпознавани по-лесно от избирателите. А секции има във всяка община.

„Което доближава вота до хората и автоматически се отразява на избирателната активност, която скача до около 50%, след първата световна тя отива на 80%, защото се въвежда и задължително гласуване. То се наказва и със санкции глоби между 50 и 200 лева“, посочва Живков.

58 години след първите избори у нас право на глас получават и жените, но само омъжените. За сравнение във Франция жените получават избирателно право през 1944г. А чак след идването на Отечествения фронт у нас нежният пол става част от законодателната власт.

Първият парламент, в който имаме жени депутатки е 26-то народно събрание от 1945г., който е и първият без опозиция. Тогава в парламента влизат и най-разнородни професии.

„Попадат хора, които са земеделци, попадат и хора, които са тъкачи“, казва Лалев.

А след 1989г. Модата с цветните бюлетини отново се завръща (кадри бюлетини с цветни ивици), партиите обаче са толкова много, че цветовете вместо да улесняват, объркват избирателите и през 2005г. бюлетината отново става бяла, както в самата зора на нашите избори. С разликата, че не се изгарят, както е заложено в закона тогава.

Вижте целия репортаж във видеото.