Общество

„Младите лекари“: Детската травматология в „Пирогов“ – историята на д-р Здравко Дренчев

От Анелия Джамбазка Анелия Джамбазка Журналист

Едно от най-натоварените отделения в най-голямата спешна болница у нас, е детската травматология. Именно там преди цели 14 години започва професионалния си път д-р Здравко Дренчев. Без страх, той уверено се впуска в работата с деца.

Може би малко случайно стана в началото, но след като попаднах в тази среда, установих колко много ми допада. Предизвикателството да работиш с малки пациенти, при които отговорността е огромна, може би отговаря на моята същност.

Д-р Здравко Дренчев – отделение по детска травматология и ортопедия в УМБАЛСМ „Пирогов“

Малката Стефания е сред пациентите герои на д-р Дренчев. Преди няколко месеца е блъсната от автомобил на пешеходна пътека, докато пресича заедно с баща си. Сега е тук за втора операция, след която може да се възстанови напълно.

Малцина са медиците, които избират да лекуват или спасяват деца. За младият лекар това е призвание.

Правилният подход се изгражда с опита. Всяка възраст си има своето, всеки характер също. Трябва първо да обичаш децата и второ, идеята да им помогнеш да бъде на първо място.

Д-р Здравко Дренчев – отделение по детска травматология и ортопедия в УМБАЛСМ „Пирогов“

„Нашето поколение, когато завършваше, беше от тези на които широко отворени бяха европейските врати, и нямаше проблем да заминеш някъде из Европа и да се развиваш там. Мисля, че бяхме пети курс студенти, когато бяхме подписали предварителни договори с болница във Франкфурт, където да заминем. Двама от най-добрите ми приятели го направиха, а аз се отказах в последния момент. Винаги съм искал ако може в България да се развивам, и в крайна сметка стигнахме до такова развитие“, казва още д-р Дренчев.

От първия до последния си работен ден в медицината, младият лекар не е работил другаде, а само в това лечебно заведение, което вече чувства като втори дом.

„Още когато започнах да се замислям с какво да се занимавам, някак медицината беше първият естествен избор, и от там нататък нещата лека полека се надграждаха, но не съм имал колебания в това. Медицина завърших в София в Медицинския университет през 2009 г. Специализацията започнах тук в Пирогов и я завърших тук, и не съм се местил другаде. Екипът е сплотен, работим много отдавна заедно. С част от тях сме повече от 10 години заедно, почти денонощно. Разбираме се без думи, всеки знае какво трябва да направи, защото сме екип“, разказва д-р Дренчев.

И макар тежките истории да оставят отпечатък, те не отказват лекаря от основната му мисия – да помага.

„Не искам да говоря за неприятни случаи, хубавите са много за щастие. Стараем се да ги довеждаме до щастлив край. Когато доведеш лечението на едно дете до щастлив край, няма по-хубаво нещо за нас. Имаше едно бебе, което беше паднало от 15-тия етаж, и оцеля, и ходи. Такива неща ти остават в главата. При нас нещата никога не са планови, а винаги са спешни. Идват деца от всички възрастови групи, от цяла България, които имат нужда от травматологична детска помощ. Тук динамиката е огромна и никога работата не свършва, и никога драмата не свършва, така че не е за всеки. Трябва да ти харесва“, казва още той.