Общество

През 2022 година: Натискът срещу медиите идва от политици, бизнес и скрити интереси

От Ани Балджиян Ани Балджиян Водещ

Натискът срещу медиите през 2022 г. се е засилил и според последното проучване опитите за влияние идват главно през политици, силни политически лица и обвързаните с тях групи. Това каза в студиото на Euronews Bulgaria Мария Черешева от Асоциацията на Европейските журналисти в България.

На следващо място по опити за въздействие върху редакционната политика се нареждат рекламодателите в дадена медия, следвани от скритите интереси на собственици в сянка. Данните са от последното проучване на асоциацията сред над 200 журналисти в България.

За съжаление това продължава да бъде проблем в България – ние все още не знаем кой реално притежава дадена медия. Кой дава парите.

Мария Черешева, АЕЖ

Мария Черешева припомни и т. нар. дела шамари, чиято цел е да запуши устата на журналист или медия, за да си спести неудобни разкрития.

Напоследък дори се шегувам със студентите, че ние ги подготвяме за престъпници. Защото ги учим винаги да цитират. А се оказва, че има дела срещу медии за това, че цитират източници, при това институционални.

Доц. Жана Попова, преподавател по журналистика

Вероятно тя визира последният иск за рекордната сума от 1 млн. лева, който компанията „ЛевИнс“ заведе срещу информационния сайт Mediapool.

Повод за гостуването на медийните експерти бе годишният доклад на американския Държавен департамент, който наред с тревожни тенденции за нарушаване на човешките права и слаби резултати в борбата с корупцията, отчита и проблеми с медийната свобода.

Черешева и Попова бяха единодушни, че двете явления – корупция и проблеми със свободата на словото – са свързани.

Разбира се, там, където има големи пари и интереси, има и интерес това да бъде скрито от обществото, така че се търсят различни лостове за влияние върху медиите те да не работят, да не разследват и да не разкриват корупция. Което в България се случва успешно“, каза Мария Черешева. Според нея едно възможно решение е Европейският съюз и Европейската комисия в частност, които също редовно излизат с тревожни доклади за свободата на словото у нас, да подкрепят по-целенасочено независимите медии.   

Проблемът е, че се промени и усещането в обществото до каква степен може да са корумпирани хората, от които ние зависим. И така се правят все повече и повече компромиси, само и само да имаме някаква стабилност“, добави доц. Попова.  Според нея също е необходимо журналистическата гилдия у нас да бъде по-единна и да отстоява правото си на труд.

Доверието в медиите е един от основните проблеми. Но той е към всички обществени институции. Ние трябва да намерим начините да се свържем с нашата аудитория и гражданите, не можем да им се сърдим, че не ни вярват. Да, някои политици, които ни наричат „мисирки“ или „фейкнюз“ – това не е само български феномен – допринасят. Но ние трябва да намерим пътищата, по които да си върнем доверието. А това става през добра журналистика“, смята Мария Черешева.

Целия разговор гледайте във видеото.