Изминалата седмица бе една от най-турболентните за двете страни на океана. Невижданите от 2008-ма година фалити на банки в Америка се отразиха на цената на акциите на водещи банкови институции в Европа. Що се отнася до България, брифинг на финансовото министерство катализира спекулации за “фалит на държавата”, а също и за потенциална промяна на курса на лева-евро.

Как се стигна до фалита на Silicon Valley Bank и стартъп компаниите ли са “виновни” за сътресенията в банковия сектор? Защо изпълнителният директор на банката продава акции за над 3 милиона долара едва десетина дни преди фалита?

В подкаста на Euronews Bulgaria, трейдърът на ценни книжа в Expat Capital – Диляна Тодорова, и финансовият анализатор Мехмед Дикме ще дадат отговор на всички въпроси около банковата криза, публичните финанси в България, Credit Suisse и може ли инвестицията в изкуство да носи повече възвръщаемост от експозиция към компаниите в индекса S&P 500.

Покрай изявлението на министерството на финансите, чухме доста спекулации, че България е пред фалит, че България вече фалира, колко близо е всичко това до истината?

“Цялото събитие се случи изключително конспиративно. Първо в медиите бе анонсиран “доклад за вътрешно ползване”, това в България е някак си ключова дума за изостряне на вниманието. Така се отвори кутията на Пандора и затова служебният министър бе принуден да даде пресконференция. Цялото изказване беше малко по-драматично отколкото трябва. Който и да е човек на обществена длъжност трябва да осъзнава отговорността на реториката и дори тона на интонацията. Виждали сме как на изказвания на предишни председатели на ФЕД, едно кашляне може да накара пазарите да реагират.” - споделя Диляна Тодорова.

Що се отнася до потенциална промяна в курса на лева и еврото, финансовият анализатор в Expat Capital - Мехмед Дикме споделя:

“Левът и фиксингът се поддържат от БНБ. Нека ако има някакъв проблем, гуверньорът на БНБ да излезе и да каже, че има такъв риск. А не служебният министър да плаши хората, че едва ли не фиксингът е под риск. Не е много ясно какво точно се опитва да направи с това нещо.“

Въпреки мнението на Тодорова и Дикме за наличие на по-голяма от нужната драматичност в брифинга на финансовото министерство, експертите се обединиха, че рискове за публичните финанси всъщност има:

“Ние сме в чакалнята на Еврозоната, ако искаме да влезем във валутния съюз трябва драстично да намалим бюджетния дефицит. Не може да си позволяваме да имаме току-така някакви дефицити, една година 3%, следващата цели 6%, а по-следващата 10%, а може и 1%. Има правила и трябва да ги спазваме. Ако наистина има нужда от дефицит, трябва да се каже “Нужни са ни толкова пари за толкова ведомства и министерства, ще ги инвестираме по този начин”. Не бива просто да се казва “ще имаме 7% дефицит”, защото това уронва нашия престиж.” - така Мехмед Дикме коментира казуса с бюджетния дефицит на България.

За Диляна Тодорова, бюджетът на страната е след-пандемичен и е екстраполация на един семеен бюджет, разбира се, с различни мащаби.

“Лично мое мнение като професионалист е, че през последните години се взеха заеми и се изхарчиха пари, които според мен, можехме да минем и без тях и те не реализираха ефекта с който бяха мотивирани да бъдат изтеглени. Можем да върнем бюджетния дефицит, но въпросът е “как”. Като човек от бизнеса, мен лично ме притеснява данъкът за свръхпечалба. Смятам, че това облагане ще доведе до множество порочни практики. Абсолютно всеки човек, който има бизнес може да изчисли дали попада в обръча на планирания 33-процентен данък. Това стимулира всякаква сива икономика и укриване на приходи. А бизнесът, който е бил добросъвестен, плащал е данъци и е пълнил хазната - изведнъж се оказва наказан затова, че е бил успешен. Още повече, годините, които ще се използват за определяне на данъка за свръхпечалби са години на ниска икономическа активност заради Ковид. Тоест, почти всички, които имат бизнес свързан с ежедневните активности ще попадне в обхвата на този данък. “

Такъв данък може ли да увеличи цените за потребителите и какво става ако мерките не сработят? Вие дадохте позитивна оценка за желанието на финансовото министерство за намаляване на разходите. Ами ако това не е достатъчно? Ако събираме повече данъци - и това пак се окаже недостатъчно? Какво ще стане с дефицита и ще бъдем ли принудени да теглим отново дълг с високи лихви?

“Ако не сработи тази данъчна система - държавата не може да получи достатъчно приходи. Това е най-лошият сценарии, в който България няма да може да си изплаща лихвите по дълга и ще трябва да тегли още дълг за погасяване на стария такъв. Влиза се в една спирала, което води единствено и само към лоши места. Бившият министър Василев и БНБ излязоха и казаха, че резервите на държавата са на рекордно високи нива. Преди да започнем да си ръкопляскаме и да се радваме един на друг, трябва да кажем, че нашият дълг се увеличи почти двойно. Ако емитираме дълг, за да пълним хазна, но без да имаме приходи - това не е много голям успех. Ако тази данъчна система не сработи, пробваме с други, които също не сработят, то тогава ще теглим нови и нови дългове и може да се окажем в една ситуация от преди 2000-та година, когато външният дълг на България е над 60% от БВП. Ще влезем в една кризисна ситуация подобна на тази с Гърция преди години. Това може да са малки стъпки, но са в грешната посока. Донякъде бяха прави да теглят дълг, когато лихвите бяха на нула, но сега ако ние не можем да погасяваме този дълг, ще трябва отново да теглим заеми.” - споделя Дикме.

Според Диляна Тодорова, новият данък на теория не би трябвало да увеличи цените за потребителите, а за Мехмед Дикме, неприятно-високите лихви по дълга, който България емитира през втората част на годината, са били предвидими.

“Не беше трудно да се отгатне, че инфлацията ще расте. Знам, че банките са съветвали компетентните личности, че ще идват времена на вдигане на лихвите и да не се правят подобни стъпки с емитиране на дълг. “

Вече има няколко фалита на банки в САЩ, а акциите на водещи банки в Европа поевтиняха. Как се стигна до фалита на Silicon Valley Bank и как ще коментирате спекулациите в мрежата, че “стартъпите са виновни за фалита на банковите институции”? Нека направим един Fact Check - наистина ли заради стартъпите фалира една голяма банка?

“Със сигурност не. Стартъп е една много модерна дума, постоянно я чуваме тук, представете си на Запад. SVB е една банка, която е сегментирана. Тя като цяло инвестира в технологичния сектор и стартъпите. Всъщност банката фалира заради преоценка, а не защото е инвестирала неуспешни бизнес начинания. Всяка банка има две страни. От една страна е институция, която подпомага бизнеса и гражданите - от друга е бизнес начинание за своите инвеститори и акционери. Всъщност SVB фалира, защото на техния баланс имаше активи, които банката продаде на загуба.“ - коментира Диляна Тодорова.

Тази активи бяха американски ДЦК?

“Да. Тук трябва да се обърне внимание на няколко неща. Защо банката е стигнала до там да продава своите активи в американски ДЦК, и ФЕД бидейки централна банка на САЩ, не помогна ли това поевтиняване на активи да се случи със своята агресивна лихвена политика.“ - допълва Тодорова.

Добре, нека да коментираме казуса около монетарната политика на централните банки. Как една търговска банка фалира, във време когато регулаторите като ФЕД и ЕЦБ вдигат лихвите? Как така изведнъж се оказва, че една банка има по-малко пари отколкото година по-рано например?

“Да се върнем към далечната 2008-ма година. Тогава пак имаше проблем, но с една по-голяма от SVB банка. Тогава бе приет закон в Щатите според който банки с активи над 50 милиарда трябва да бъдат подложени на годишен стрес-тест от Федералния резерв. Този тест представлява един хипотетичен сценарий, в който определени активи падат в унисон или поединично, и се проверява какво се случва с ликвидността на банката в такава ситуация. През 2018-та година този закон беше отпуснат. Прагът от 50 милиарда беше повдигнат на 250 милиарда. А това е голяма разлика. И така на много банки спряха да се правят годишни стрес-тестове.” - споделя Дикме.

За Диляна Тодорова, фактът, че американската държава е гарантирала дори незастрахованите депозити на фалиралата SVB, показва воля да не се ощети бизнеса и емблематичният за САЩ технологичен сектор.

“Това което се случи с тези банки е че те са неглижирани институции. Неглижирани като бизнес начинания. Много се коментира дали политиката на ФЕД има косвен принос за фалита на SVB, лично аз се колебая.” - коментира Диляна Тодорова.

Тук ще се опитам да обобщя: Ако аз съм една банка, а вие имате депозити при мен. Вие искате да изтеглите парите си, съответно аз трябва да изплатя една сума. В същото време, като нормална банка, аз с вашите депозити съм закупил американски държавни ценни книжа. Централната банка вдига лихвите, и цената на закупените от мен книжа пада. Когато вие искате да изтеглите своите средства, аз трява да продам поевтинелите ценни книжа на сума по-малка от тази за която съм ги купил с депозитите ви?

“Тези книжа са поевтинели заради пазарната обстановка диктувана от решенията на Фед.” - добавя Диляна.

Фед имаше ли обаче избор да не вдига лихвите и да не започва агресивна монетарна политика имайки предвид изключително високата инфлация срещу която трябваше да се бори?

“Фед винаги има избор и всяка една централна банка има такъв избор. Важно е да уточним какво прави всяка една централна банка. какъв е нейният мандат. Преди много години, регулаторите имаха само една роля - стабилност, ценова стабилност и инфлация. Това се прави с вдигане на лихви, намаляване или увеличаване на паричния поток, което е така нареченото принтиране на пари. По този начин централните банки контролират цените и инфлацията. Вече в новия век, централните банки имат двоен мандат. Те трябва да сдържат инфлацията и да поддържат заетостта. Съответно Фед може да вдига лихвите, но с това вдигане на лихвите намалява потока за бизнеса. Когато на бизнеса се вдигнат разходите по кредита, той търси как да намали от работния процес, да намали броя служители, и това разваля втория мандат на централната банка. От друга страна, ФЕД няма никаква роля да избира дали с вдигането на лихвите си определена банка ще фалира или не. Това е работа на банката. Защо другите банки не са фалирали? Това е свързано повече с некомпетентно менажиране на парите и неправилно управление. Искам да направя един паралел с изказването на Джо байдън за казуса около SVB и с брифинга на родното финансово министерство. Докато в САЩ президентът успокоява хората, че нищо няма да стане, у нас институциите притесняват и плашат хората. Това е един интересен паралел.” - коментира Мехмед Дикме.

Искам да направим още един Fact Check. Изпълнителният директор на SVB беше продал акциите си в институцията на стойност над 3 милиона долара едва десетина дни преди фалита. Той предвидил ли е какво ще се случи?

“Да. Още повече има определена политика и това е част от анализа на една компания, ако мениджмънта купува или продава акциите си - това е вид сигнал. Топ мениджмънта на всяка една публична компания, независимо дали на Запад или в България около времето за отчетите на компанията има рестрикции кога могат да търгуват акциите си.“ - отговаря Диляна Тодорова.

Според Мехмед Дикме, изпълнителният директор на SVB може да е бил в такъв период, когато няма рестрикции за продаване на акциите, а също така, често висшите служители в една компания получават и акции на компанията като част от възнаграждението.

“Но да направиш такава продажба малко преди банката да фалира - това ти слага една голяма червена точка” - допълва Мехмед Дикме.

За Диляна Тодорова, бързата намеса на американските институции по спасяване на банката и гарантиране на застрахованите депозити са оправдани.

“Дали трябваше да бъде спасена банката? Да, трябваше, за да не повлекат крак и други банки. Най-вече трябваше да бъдат спасени и бизнесите покрай тази банка. Не забравяйте, че все пак в САЩ идват избори не толкова далеч в бъдещето. От друга страна, ако аз съм банка, която се управлява некомпетентно, а моят надзорен орган не ме проверя достатъчно щателно, или по някакви причини са ме изтървали, то тогава трябва ли постоянно провинилото се дете да бъде спасявано? В този случай клоня към “да”, имайки предвид опасенията за рецесията, но от друга страна не знам. Дори аз сама за себе си не мога да взема решение. “

А откъде се взеха парите за спасяването на тези депозити?

“От няколко други банки и пак от данъкоплатците, в крайна сметка няма от къде другаде да дойдат. От една страна имаше инжекции от няколко други големи инвестиционни банки, имаше емитиране на облигации и купуване на дълг, и намеса от от фонда за подсигуряване на депозити в Щатите. А клонът на SVB във Великобритания бе купен от HSBC за символична сума с разрешение на регулатора. Това е чисто счетоводна операция, където се купуват активите на банката. Не мога да кажа, че това е спасяване, това е по-скоро поглъщане. Но най-важното е, че всичко е наред и че банковата система трябва да остане стабилна. А в нашия офис наблюдавахме много кървава седмица за банковите акции.” - допълва още Диляна.

Как точно високите лихви карат портфолиото на банките на поевтинее, какво се случи с Одисеята на credit Suisse и може ли инвестиция в картини да се окаже по-добър избор от експозиция към компаниите в S&P 500.

Вижте целия разговор във видеото.

Биз(Д)несPodcast Еп.I: