Нахлуването на Русия в Украйна не само радикално променя геополитиката, сигурността и светогледа на Европа, но и води до огромни промени за Москва. Всъщност Русия е страната с най-много санкции в света в количествено отношение. По-конкретно, 2023 г. започна с 13 600 санкции и ограничения от всякакъв вид върху руската държава, компаниите в страната, както и върху много олигарси, близки до Кремъл. 11 000 от тези санкции бяха наложени след нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 г. И това не е всичко. Западните икономики и като цяло повечето съюзници на Украйна положиха огромни усилия постепенно да се отърват от всичко, което идва от Русия: руският газ, руският петрол... всички ключови ресурси. С едно голямо изключение – доставките от руския ядрен сектор. И по-конкретно – руската държавна ядрена компания – РОСАТОМ.

Компанията РОСАТОМ е „златното дете“ на Владимир Путин – оръжието, което е по-важно за руският президент дори от газовият гигант „Газпром“. Но РОСАТОМ не е просто перлата в короната на руската ядрена енергетика. РОСАТОМ е компания, която освен реактори строи и оръжия. По-конкретно - РОСАТОМ е създателя на най-мощната атомна бомба правена някога – AN602 по-известна като „Цар Бомба“

След като РОСАТОМ е има капацитета да създава ядрени оръжия, защо Европейският съюз и Съединените щати не я санкционират наравно с останалите руски компании? Защото в момента това, което предлага тази компания, е много по-трудно да бъде заменено от природния газ или нефта. През 2019 г. РОСАТОМ със своя 38% дял на световния пазар заема 36% в глобалните услуги за обогатяване на уран и покрива 17% от световния пазар на ядрено гориво. РОСАТОМ е построила много реактори в много страни и доставя ядрено гориво за не по-малко. Например през 2014 година Владимир Путин и Виктор Орбан подписват взаимно споразумение за участие на Русия в изграждането на два нови блока в унгарската атомна електроцентрала "Пакш".

Проектът за новите ядрени блокове на унгарската атомна електроцентрала е само капка в морето за РОСАТОМ. През 2015 година РОСАТОМ започва да строи първата турска електроцентрала „Аккую“ в южната провинция Мерсин.

„Делът на ядрената енергия в производствения микс през 2023 г. ще бъде почти десет процента. В момента Турция планира да инсталира три ядрени електроцентрали в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочен план Турция ще продължи да инсталира ядрени електроцентрали", казва д-р Сибел Гезер, изпълняваща длъжността ръководител на отдела за проекти в областта на ядрената енергетика и тяхното изпълнение, турско министерство на енергетиката и природните ресурси на 10.06.2015 г.

Строителните дейности в провинция Мерсин продължават и до днес. В началото на месец март генералният директор на РОСАТОМ Алексей Лихачов заяви след разговори с министъра на енергетиката на Турция Фатих Дьонмез, че ядреното гориво ще бъде доставено в "Аккую" тази пролет, а строителството ще приключи през третото тримесечие на 2023 и след това "ще се пристъпи към въвеждане в експлоатация". Амбициите на РОСАТОМ обаче не се ограничават само до Европа и Близкия Изток.

„Засега можем да кажем, че повече от 20 процента от електрическата енергия в Аржентина се произвежда с машини от Русия и нашите компании се стремят да продължат и развият ролята си в производството на енергия и модернизацията на ядрения сектор тук, в Аржентина. Това ще стане с изграждането на нови центрове за производство на електроенергия от различни видове“, казва Путин през 2014 г.

Русия и Съединените щати също са имали договорки в миналото за двустранното развитие на ядрената енергетика. Като например споразумението, подписано през 2010 година, чиято цел е да задълбочи "съществуващото сътрудничество в областта на неразпространението на ядрени оръжия и ядрената сигурност" и да спомогне за създаване на възможности за извеждане на сътрудничеството в областта на ядрената енергетика на по-високо ниво.

Москва винаги е имала афинитет и към Азия.

„РОСАТОМ ще построи първата за тази страна атомна електроцентрала "Руппур" в Бангладеш. И ние ще предоставим не само най-модерните технологии, които работят в нашата страна и в други страни, но и ще окажем финансова помощ в първия етап от изграждането на атомната електроцентрала. Тя ще бъде в размер на 500 милиона щатски долара, а току-що се състоя церемонията по подписването на споразумението“, Казва Владимир Путин. .

"Сътрудничеството в областта на отбраната е друга област за сътрудничество. След официалните ни разговори подписахме десет меморандума и споразумения за сътрудничество в различни области. Вярвам, че те ще поставят отношенията ни на стабилна основа и ще помогнат за предприемането на практически инициативи в бъдеще“, според шейх Хасина Ваджед, министър-председател на Бангладеш.

През 2008 Индия сключва гражданско ядрено споразумение с РОСАТОМ, според което Русия ще построи четири ядрени реактора за Ню Делхи. А в ядрената енергетика има едно основно правило – който строи реакторите, той доставя и горивото.

Строенето на ядрени реактори е важна част от дейността на РОСАТОМ, но главната причина за това, че компанията и до момента е избегнала санкциите на Запада е друга. Руският енергиен гигант обогатява уран – главният компонент в направата на ядрено гориво. Русия притежава близо 50% от световните залежи на уран и държи 30% от световното производство на обогатен уран. И да не забравяме – 17% от световния пазарен дял на ядрено гориво.

А обогатеният уран изобщо не е евтин и през годините неведнъж е имало опити такъв да се продава на черния пазар. Русия обаче винаги е пазила зорко този ресурс, който сега й носи стотици милиони долари, с които захранва своята военна машина.

„На 31 януари миналата година в Грузия беше внесен високообогатен уран от Северна Осетия и на 1 февруари арестувахме един руски гражданин, Олег Хинсагов, и трима грузински граждани. Те искаха да продадат сто грама високообогатен уран на цена от 200 000 щатски долара за грам. Обичайната цена на черно е един милион долара за сто грама“, казва Шота Утиашвили, ръководител на аналитичния отдел на Министерството на вътрешните работи.

Именно това е причината украинският президент Володмир Зеленский да полага огромни усилия буквално сутрин, обед и вечер, за да окаже натиск върху съюзниците си да наложат санкции и на РОСАТОМ. Засега обаче без успех.

Не е изненада, че усилията на украинският президент удрят на камък. С липсата на руския газ като основна суровина за производство на ток и топлинна енергия, Западна Европа се опитва да замести с други технологии. Пример за това може да бъде Франция.

„Като се има предвид сегашното състояние на електрическата мрежа, този производствен инструмент е необходим в средносрочен план, защото той произвежда огромно количество енергия. А хората се нуждаят от нея“, смята Томас Оф, началник на смяна, ТЕЦ Емил-Хюше.

Както и Чехия. Според Ладислав Мико, заместник-министър на околната среда „в Чешката република се увеличава производството преди всичко на кафяви въглища. По наша информация увеличението е около 20%. Въпреки това производство има за цел да се осигурят запасите за предстоящия зимен период поради очакваните проблеми с дефицита на руските газови доставки.“

А Германия построи втори терминал за втечнен природен газ.

„Още преди Русия да започне войната срещу Украйна, ние помислехме какво ще се случи, ако възникне такава ситуация. Когато Русия наистина нахлу в Украйна, това се отрази на доставките на газ за Германия и останалата част от Европа. Тъй като мислехме, че това събитие е възможно да се случи, преди то да се случи, успяхме да вземем мерки навреме с нова германска скорост и темпо, така че всичко тук беше готово много бързо“, каза канцлерът Олаф Шолц.

Възобновяването на работата на топлоелектрически централи из цяла Европа обаче влиза в противоречие със зелените цели. А ядрената енергия набира все по-голяма популярност на Стария континент. Точно тук е моментът да си припомним, че РОСАТОМ държи 16% от световния пазар на ядрено гориво и близо половината от запасите на уран. Заместването на подобен играч е трудно, особено имайки предвид, че конкурентите са малко. Всички тези фактори водят към изказвания като това:

Според Румен Радев, „ние не можем да приемем санкции в ядрената енергетика, защото това ще повлияе пряко върху нашата ядрена енергетика. Няма как да се случи.“

Всяка една държава, която иска да развива ядрена енергия ще трябва да го направи без Русия. Защото в противен случай ще налива пари в кървавата военна машина на Кремъл. Москва обаче повече от десетилетие бавно и постепенно изпълнява своята стратегия и сега поставя колективния Запад в тежка ситуация – ще могат ли компаниите конкуренти на РОСАТОМ да покрият цялото търсене, което се очаква да бъде насочено към тях. Или вече е прекалено късно да заменим Русия в ядрената енергетика…