Време е една година след започването на кръвопролитната война между Русия и Украйна фокусът да бъде поставен най-вече върху  мерките за нейното преустановяване и за възобновяването на всички дипломатически усилия в търсенето на мирно решение. Това заяви днес президентът Румен Радев пред журналисти в Брюксел преди началото на извънредното заседание на Европейския съвет. Държавният глава посочи, че България ще продължи да подкрепя в рамките на своите възможности страдащите от войната в зоните на конфликта, особено през критичните зимни месеци, както и украинските бежанци на българска територия.

„Ще призова ЕС да използва цялата своя сила и инструменти, така че да можем да водим дебата в посока за преустановяване на военните действия и за дипломатически усилия за мирно решение“, подчерта Румен Радев.

Запитан за възможността ЕС да включи ядреното гориво в следващ пакет санкции, президентът напомни, че неколкократно е изразявал позицията на страната ни по този въпрос в Брюксел, който пряко засяга енергетиката и икономиката на България. „Не можем да приемем санкция в ядрената енергетика и ако се наложи, ще наложим вето“, подчерта държавният глава.

Служебното правителство изпълни решението на 48-ото НС да се предостави въоръжение от резервите на Българската армия на Украйна и се надявам в бъдеще това да не се допуска, посочи президентът, в отговор на въпрос. „Това е кръвопролитна война и все по-рядко чуваме гласове за мир. Чуваме само гласовете на оръжията, чуваме само призиви за победа без някой да може да дефинира в момента какво означава победа“, добави държавният глава.

Нелегалната миграцията е проблем не само за сигурността, но и за демократичните устои на ЕС, заяви Румен Радев. Президентът посочи, че България полага огромни усилия, инвестирала е много средства от своя бюджет за инфраструктура по границата, технически системи за наблюдение и контрол, както и за охрана. „Но нашите ресурси са недостатъчни. Затова и в последните месеци ние водим активна дипломатическа дейност на всички нива за повече солидарност, повече подкрепа не само към България, но и към всички държави на първа линия, защото охраната на външните граници не е само наш ангажимент, а той трябва да бъде ангажимент на всички държави членки“, подчерта той.

Румен Радев заяви, че страната ни е предоставила вече ясни разчети на Европейската комисия за укрепване на защитата на българската граница. В резултат на нашите дипломатически усилия все повече лидери се обявяват за по-силна подкрепа за България за охраната на външните европейски граници. Само преди дни председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също е отбелязала, че инвестирането в охраната на българо-турската граница трябва да бъде приоритет. Затова и президентът Радев ще предложи пилотен проект за засилване на охраната на българо-турската граница с финансиране от ЕС.

Румен Радев подчерта също така, че темата за европейската интеграция на Република Северна Македония не е в дневния ред на заседанието на Европейския съвет, но задължително ще бъде повдигната от него. „Проблемите с РСМ очертават изобщо подхода на ЕС към нашето бъдеще на съюз, който се основава на ценности и принципи“, заяви президентът. Държавният глава напомни, че през последните две години е отстоявал позицията на страната ни на всички европейски формати, включително и чрез налагането на вето, за да се разбере сериозността на този проблем в цялата негова дълбочина. „Българската позиция по този въпрос всъщност е адекватната европейска позиция и именно тя намери място в преговорната рамка за РСМ“, подчерта още Румен Радев.

Държавният глава посочи, че агресията и ескалиращата антибългарска кампания в РСМ вече води до престъпления от омраза – палежи, стрелба по културни клубове, физическо насилие над македонски българи и български граждани. „Очаквам категорична институционална реакция от властите в Република Северна Македония и незабавни действия за разкриване на извършителите, предприемане на адекватни действия за разследване и тяхното адекватно наказване. За съжаление не виждам необходимата политическа воля“, заяви Румен Радев. По думите му се наблюдава разминаване между амбициите на Република Северна Македония и поетите ангажименти за установяване на демократични норми в тази страна и реалността, в която живеят македонските българи.

„Отричането на проблем със спазването на правата на македонските българи, само удължава неговото разрешаване, води до ново насилие и атмосфера на безнаказаност. Оттам то стимулира и престъпленията от омраза“, констатира държавният глава. Затова държавният глава ще призове Европейският съюз да наложи мониторинг и гаранции за спазване на правата на македонските българи в РСМ.

Преговорите на РСМ за членство в ЕС могат да започнат тогава, когато българите бъдат вписани в конституцията на нашата съседка. Те до момента не са вписани и преговори не са започнати, посочи още президентът в отговор на въпрос дали България е готова отново да наложи вето на започването на преговорния процес на РСМ.