Неизвестни лица са нахлули в Културно-информационния център на Република България в Скопие, като са нанесли материални щети по задната стена на новото помещение на клуба, открито на 25 ноември 2022 г.

„Независимо от мотивацията на извършителите, престъплението е посегателство срещу самата българска държава, в лицето на държавна институция“, се казва в официалната позиция на Министерството на външните работи.

От ведомството добавят още, че с двустранната Спогодба за откриване на Културно-информационните центрове от 2003 г., двете държави са поели ангажимент да гарантират нормалното функциониране на културно-информационните центрове в двете столици.

„През нощта е извършено умишлено криминално деяние на територията на Българския културно-информационен център в Скопие. Има разбита странична стена, която е от гипсокартон, нанесени са материални щети. Нарушена е цялостната фасада на страничната стена. Има разрушени части от стъклена стена, която е външната стена, Разбити са катинари. По първоначални наши оценки и след извършени оперативно-следствени действия от екип на Криминална полиция Скопие в мое присъствие към момента са установени липсите на част от използваната от мен компютърна техника”, заяви директорът на културния център Антония Велева, цитирана от БГНЕС.

На среща днес в МВнР, директорът на дирекция „Югоизточна Европа“ г-жа Ваня Андреева е изразила пред посланика на Република Северна Македония Агнеза Руси-Поповска сериозна загриженост от факта, че това престъпление се случва в условията на продължаваща антибългарска кампания в Северна Македония, включително серия от нападения срещу организации на местните българи, за което все още няма ефективно правораздаване и наказания.

Тя е подчертала очакването на българската държава институциите на Северна Македония не само да установят извършителите на това престъпление, но също така ясно да демонстрират, че такива посегателства срещу представителства на България са абсолютно неприемливи и ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона.

„От особено значение е да не бъде допуснато запазване на усещането за безнаказаност на извършителите на подобни прояви, за което има значение както ефективното правораздаване, така и създаваният от политиците обществен наратив“, се посочва още в позицията на Външно.