Български журналисти за казуса „Линекер“: С какво той е различен от медийната среда у нас?
Допустимо ли е спортен журналист да бъде свален от ефир, защото е изразил политическа критика към правителството? Имат ли право журналистите на собствено мнение? Какви са последствията? У нас също в годините знакови лица и предавания бяха освободени заради изразени позиции. Какви са правилата? Отговорите от колегите журналисти Силвия Великова и Камен Алипиев.
Камен Алипиев:
Не знам какво означава това да бъдеш безпристрастен и обективен, ако нямаш право да говориш за важните събития, които се случват около теб в живота на страната ти или в света. Гари Линекер стана основна част от информационния поток навсякъде през изминалите няколко дни. И по този начин дори се забрави, че законът, който той критикува, беше приет в понеделник в парламента на Великобритания.
Въпросът е може ли Гари Линекер да бъде символ на свободата на словото? И той може да бъде, но не в България. Тук журналисти може да бъдат „опраскани“ просто защото си позволяват да кажат това, което мислят.
Гари Линекер има 8.8 милиона последователи в Туитър (сега може да са станали повече) и там може да каже каквото си поиска, без това да бъде свързано с обективността на медията Би Би Си. Много е хубаво, че този скандал предизвика страшно много последващи реакции, които ще доведат дори до промяна на правилата на Би Би Си. Много странно е, че там още никой не си е подал оставката, но чудесно поведение от страна на всички, които работят с Гари Линекер и хора от конкурентни медии, които го подкрепиха. Видя се какво може да означава солидарността и как тя може да бута стени.
Силвия Великова:
За мен това не е нарушение на принципа за безпристрастност, защото той има мнение по един конкретен законопроект. Освен това, коментарът е изключително хуманен – той смята, че политиката на правителството е дискриминационна и нехуманна по отношение на мигрантите. Няма нарушаване на някакви етични правила.
В същото време, той има право на лично мнение. Дори ние имаме право на лично мнение, защото в Закона за радио и телевизия е указано това, и никой не може да ни накара да извършим нещо против волята си.
Аз не мисля, че би имало проблем да разкритикуваш един законопроект и в социалната мрежа, и в ефира на медията, в която работиш – това не го ли виждаме непрекъснато? Но за мен този казус е важен, защото той показа как изглежда наистина журналистическата солидарност. Ние с Камен сме минавали през някакви истории, но това всички останали да откажат да работят, няма как да се случи в България.
Целия разговор вижте във видеото.