Кой е самураят, сражавал се за Освобождението ни?
Йоана Георгиева
Споделете статията
Със самурайско облекло и меч в пояса един мъж се отличава сред воюващите в Руско-турската война през 1878 г. Това е Сейго Ямадзава или поне така разказват легендите, че това е първият самурай, стъпил на българска земя. Още на 18 години участва в битки и сражения в Япония, а заради своята храброст и заслуги е приет в японската императорска армия. А през 1877 г. е включен в руската императорска армия като наблюдател на бойните действия по време на Освободителната война.
Тази негова мисия на пасивен наблюдател явно не го задоволява и по свое собствено желание той се включва в бойните действия във взвод в руската военна част. Имаме запазен документ, който свидетелства, че на 5 септември е награден с орден Св. Владимир 4-та степен. Имаме по-късни сведение за това, че руският император го награждава и с кръст за храброст за участието си във военните действия срещу турската армия.
И писателят Пелин Пеминов пише за самурая Ямадзава - "Това не е човек, а жълт дявол! Няма очи, а само някакви цепки, от които излизат искри!", казва той.
„Това е модерна война, в която се използват огнестрелни оръжия, но това не означава, че не е могъл да използва и самурайския си меч“, казва Кандиларов.
А на снимка от подписването на Санстефанския мирен договор сред чуждестранните военни в щаба на княз Николай Николаевич виждаме и него.
Трябва да отчетем, че той няма как да носи такъв вид облекло, защото той не е официален делегат в официална визита или държава, на бойното поле той е бил с униформа, която да го предпази от студа, от вятъра.
Според военните архиви в Плевен Ямадзава е бил кореспондент, изпратен у нас от Япония и сам пожелава да отиде на бойното поле.
„Затова изкарва една молба към руския император да бъде прикрепен към третия щурм за Плевен от 11 септември 1877 г. Ямадзава се появява на бойното поле при сегашен парк Скобелев, по-известната мъртва долина. Тук атакуват Владимирските полкове, като той е заедно с тях, отразява битката, пише за военните действия, като по-късно разказва като свидетел и за блокадата на Тотлебен“, казва Стоев.
Със сигурност обаче барон Ямадзава е един от последните японски самураи, тъй като по това време Япония минава през модернизация.
„Известни като обновлението „Мейджи“ и точно през 70 години на 19 век постепенно биват заличени границите между самурайското съсловие и простолюдието и другите съсловия. Те са били серия от мерки, включващи забраната за мечове“, казва историкът Мартин Димитров.
Бившите самураи като част от интелигенцията се включват в администрацията, други развиват бизнес.
„Вече значителна част се насочват към военното поприще, но в рамките на националната армия, която се формира не само на базата на самурайското съсловие, но и на простолюдието. Фактически Сейго Ямадзава е един от тези хора“, добавя Димитров.
Сред основните принципи на самурая е лоялността към владетеля и личната чест.
„Страхът от това да не бъде опетнена собствената репутация. Един самурай трябва да бъде безстрашен, да се втурва в битка пръв, да има пренебрежително отношение към смъртта“, обяснява Димитров.
А Сейго Ямадзава историята ще запомни като едно от смелите сърца по време на Руско-турската война, както и първия самурай, сражавал се по нашите земи.
Споделете статията
