Основното, на което 3 март трябва да ни учи е да бъдем поне на този ден сплотени, както е бил българският народ преди 145 години. 3 март ни остава като завет да преследваме като общество нашите национални цели.

Това каза пред Euronews Bulgaria историкът доц. д-р Светослав Живков, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“.

Сегашната политическа обстановка е точно обратната на това, което ни носи като послание 3 март. Но разделение в българската политика винаги е имало. Още след освобождението се появяват либерално и консервативно течение, после русофили и русофоби. Но в последните 2-3 години разломите станаха прекалено много. Това нарушава минимума комуникация, която трябва да имат политиците, за да имаме стабилно парламентарно управление. Това се отразява и на обществото, което е разделено и то не по един въпрос, а по много.

Идеалите на възрожденските българи са за създаване на една модерна европейска, демократична държава. Вземат еталоните на либерално-демократичната уредба на Западна Европа и САЩ. Търновската конституция е една от най-модерните по онова време. Въпреки различните течения в края на 19 и началото на 20 век, все пак е имало един консенсус за посоката, в която България трябва да се развива - европейски либерлано-демократичен път. За съжаление в днешно време това не е така. Но ние няма как да сме изолирани от този национал-популизъм, който се развива в цяла Европа.

В първите десетилетия след Освобождението 3 март се налага като част от празничния цикъл на България. Отначало се отбелязва като ден на руския император Александър Втори, впоследствие и като ден, в който е подписан Санстефанският мирен договор. Не толкова с идеята за свобода, колкото на национално обединение в контекста на стремежа на българите да решим националния въпрос.

Носим доста тежко наследство от образователната система на т.нар. социализъм, който всъщност е чист авторитаризъм. Концепцията беше доста лесно измислена с двойната освободителка Русия. Всъщност истината за тази война е, че тя част от един процес, който обхваща цяла Европа през 19 век - процесът, който ражда концепцията за национална държава, каза от студиото на Euronews Bulgaria историкът Пейо Колев.

Това е един урок, в който самите империи, които виждат разпада на Османската империя, се хвърлят върху нея и започват да ръфат каквото е останало от нея, за да присъединят каквото могат. Империите, които съществуват изкуствено, не на национален признак, в които са събрани народи, които дори не говорят на един и същи език. Алчността за власт ги тласка в сблъсък.

Тук има един сблъсък на потисници с друг сблъсък на потисници. В учебниците адски фрагментирано се взема Руско-турската война като събитие, което разглежда само България. Не забравяйте, че в процеса на разпределение на Балканите България не е имала думата. Големите империи, които днес наричаме големите демокрации - Британската империя, Германия, Австро-Унгарската империя, се плашат от това национално обединение.

Вижте целите разговори във видеото.