В Стражица още личат следите от разрушителния трус през 1986 г.
Трагедията, която преживяват пострадалите от трусовете в Турция и Сирия напомни за едно от най-разрушителните земетресения в България – това в Стражица. На 7 декември 1986 година, трусът с магнитуд 5,7 по Рихтер срива над 15 хиляди къщи в олбастта. С години близо 3000 семейства живеят във фургони, а улици и административни сгради се възстановяват и до днес.
7 декември 1986 година е топъл и Денка Костова решава да изведе децата си с техни приятели на излет в една от най-високите местности над Стражица. Там ги застига разрушителният трус - тягостен спомен, който тя няма да забрави никога.
Там играха, лудуваха… стана трусът… момичетата пищяха, видях как земята се нагъва като морски вълнички - 10-тина сантиметра така… и разбрах, че е станало нещо много сериозно! Видях, че целият град се покри с бял прах и като влязохме вече и жените, които ме пресрещаха, плачеха и викаха, разбрах, че трусът е по-силен!
Необичайно топлият декемврийски ден предотвратил многобройни жертви, тъй като повечето хората били навън, за да се насладят на слънчевото време. При труса загиват двама души, а ранените са около 60.
Бях на осем години и половина, беше много хубаво времето, неделя и с други деца играехме футбол на площада. Земята се разтресе за секунди!
Като главен специалист по строителството тогава, Денка Костова участва дейно във възстановителните работи. Пострадалите строят наново домовете и живота си.
А на следващия ден имаше санитарни дружини, имаше полеви кухни. Беше сформиран Фонд за Стражица и Попово, парите се насочваха към общината, те се разпределяха за инфраструктурно строителство, защото се наложи да се възстановява водопровод и канализация. Дойдоха готови проекти от всички проектантски организации, гражданите избираха и се разпределяха към строителна организация и тя започваше строителството.
И до днес продължават да се ремонтират улици и сгради. А картинната галерия стои недовършена в центъра.
Благодарение на силната държава, много силен и бърз процес по намиране на жилища, хиляди фургони бяха докарани… Много улици останаха неасфалтирани, имаше административни сгради, които останаха незавършени... Галерията остана недостроена поради недостиг на финансови средства. Включена е в списъка с паметници на културата от национално значение, за да търсим начини за финансиране. Няколко пъти правихме опити по трансгранично и по други програми, които обаче имат ограничен ресурс...
Днес стражичани съпреживяват с пострадалите от земетресенията в Турция и Сирия, а в центъра на града е изработен паметен знак с часовник, спрял на 16 часа и 17 минути, когато е регистрирано земетресението в Стражица.