Войната като ново начало. Така започва историята на млад мъж от Украйна, който пристига у нас скоро след началото на военните действия. Днес, година по-късно, той вече има успешен бизнес, като в същото време продължава да поддържа и бизнеса си в родната страна. За силата не само да не се предадеш, но и да продължиш с още по-голяма мотивация, разказва Анелия Джамбазка.

Денят е 24-ти февруари 2022 г. – ден, след който Украйна вече не е същата. Проехтяват първите ракети, а стотици семейства се отправят към границите, бягайки от войната. Един от избягалите е Олександър Соколов - собственик на редица онлайн ресторанти в няколко от големите градове в Украйна. Войната го довежда тук, в България.

След като идва в България, Олександър започва същия бизнес. И наема само украинци, за да подкрепи сънародниците си, които си търсят работа. Засега е наел 15 души. С всеки следващ ден, той чувства все по-голям дълг да продължи да работи.

„Служителите във филиала в София, са хора които работят с нас вече четири години. Едната част са от Миколаев, а другата от Одеса. Всеки от тях е професионалист в своята област. Сега те работят в София 2-3 месеца, после се връщат Украйна, а след това отново в София. Правим това, за да дадем работа на колкото може повече от нашите работници. Но все пак ние не можем да живеем без Украйна и периодично се връщаме при близките си“, отбелязва Олександър.

Онлайн ресторантът работи в София от края на юли. Малко преди откриването пристига и Кирил, който въпреки крехката си възраст, е управител на обекта.

Решението на Олександър да дойде у нас не е случайно. Той вече е имал бизнес тук и вижда в София потенциал за развитие. А в плановете му влизат още два ресторанта.

„Допреди пет години имах дистрибуторски бизнес и част от партньорите ми бяха тук в София и бяха българи. Познаваме се от много години и те ми предложиха помощ още в началото на войната. Помогнаха ми най-вече с уреждането на документите и започването на бизнеса ми с онлайн ресторант тук. Аз много се радвам,че България помага на украинците да се адаптират тук, тъй като ние доста си приличаме като народи. Освен това и нашите езици са близки. Когато ни говорите на български, чуваме познати думи, така както и вие чувате сходни на вашите, докато ние говорим на своя език. По този начин общуването между нас е по-лесно“, споделя Олександър.

„В България много ми харесва културата, много от традициите ни си приличат. Хората са добронамерени, страната е добре развита и ми е много приятно тук“, казва Кирил.

Въпреки, че условията тук са добри и се чувства спокоен, Кирил все още помни онзи първи момент на шок от началото на войната.

„Беше много страшно по време на първите взривове, беше наистина ужасяващо. Ние веднага заминахме към село, което беше достатъчно далече от големия град. Два месеца по-късно пристигнахме в България. Там останаха много роднини, много приятели, и в момента им е много тежко. Често има спират осветлението, остават без вода, газ и електричество. Много е тежко положението им сега, но всички се надяват че всичко скоро ще свърши“, разказва Кирил.

„Аз вярвам, че Украйна има голям потенциал в Европа. Познавам много украински бизнесмени които започнаха своя бизнес наново, извън границите на страната. Ние поддържаме контакти по между си и се чуваме често по телефона. Всички ние сме на едно мнение, че един ден ще се върнем в Украйна с нови знания, и ще работим върху това страната ни да е богата, стабилна, заможна и да просперира“, казва Олександър.

А до тогава, животът им остава разделен между Украйна и България и надеждата, която носят в сърцата си.

Вижте повече във видеото.