Година след започната от Русия война в Украйна у нас все още има хиляди украинци, които не могат да се върнат по домовете си. Към този момент за бежанците тече поредна пререгистрация, тъй като срокът за пребиваване в България е удължен.

Какво се е променило през тази една година за тях и как се свиква със статута на бежанец. Това провериха нашите кореспонденти.

Февруари, Слънчев бряг. Година след първия ракетен удар голяма част от украинците получили хуманитарна закрила у нас все още живеят с ужаса от преживяното. От изгубения живот, бягството и търсенето на убежище. Част от тях намираме в хотел в Слънчев бряг. Тук е и Светлана, която тръгва от Донецк с 7-годишния Артьом и 3-годишния Рома. От няколко месеца тя живее в България в малък хотел на трета линия. Срещаме я на скромен обяд осигурен с минимални средства от хотелиер и помощите от БЧК.

В бягството от стария си живот Светлана загърбва и професията си:

„Там бях инженер в енергетиката, по моята специалност работех в отчитането на електроенергията в мините. Просто при нас имаме минен регион, има много мини и се занимавах с това“, разказва украинката.

Първото желание на Светлана е да се върне към стария си живот, у дома, и да види бащата на децата си жив, тъй като в момента той е на първа линия в защитата на родния Донецк.

„Стараем се ако е възможно да разговаряме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се видим. Но разбира се е много трудно – и морално, и психологически“, споделя Светлана.

„Стараем се ако е възможно да разговаряме всеки ден и се надявам скоро всичко да свърши и да се видим. Но разбира се е много трудно – и морално, и психологически“, споделя Светлана и добавя:
„Разбира се тук е хубаво, благодаря ви много за всичко но мечтая да се върна у дома. Някак искам да си върна стария живот, между моите стени, да се върна към нормалния си живот, едното дете да ходи на градина, другото на училище, аз да отида на работа. Искам да живея, омръзна ми този живот на пауза.“

Светлана споделя че трудно се свиква с понятието „бежанец”. Но вече се е примирила.

„Когато дойдохме в началото казвах, че може още на първи юни да се приберем у дома. После стана първи септември, за да може децата ходят на училище, но вече загубихме надежда“, казва Светлана и добавя, че се надяват всичко това да свърши, но е малко вероятно и изглежда, че ще продължи дълго.

Историята на повечето украинци, които все още живеят у нас, е такава. Война, бягство, убежище и мечти за завръщането у дома. Малко от тях искат да останат в България, защото предпочитат собствената си държава. А на въпросът за какво мечтаят, получаваме най-краткия и искрен отговор – „Свобода за Украйна”.

Вижте повече във видеото.