Нито едно сдружение, включително българските, не е подало искане в Централния регистър на Република Северна Македония за промяна на името си, предаде БТА. От сдружението „Цар Борис Трети" в Охрид са изпратили писмо с искане за уточнения какво е необходимо, за да бъдат спазени изискванията на новия Закон за сдруженията и фондациите, но в него няма искане за промяна на името, каза в интервю за Телевизия 24 директорът на Централния регистър на страната Мария Бошковска-Янковски.

Според нея „това е купуване на време”, защото от регистъра писмено са отговорили какви документи трябва да бъдат внесени в едномесечен срок, за да бъдат изпълнени разпоредбите на новия закон.

Документацията на 17 000 сдружения, които са в базата на Централния регистър, сред които и българските сдружения „със спорни имена” е изпратена в Министерството на правосъдието. Преди това заседава комисията, която преценява дали имената на сдруженията и фондациите са в съответствие на закона и „дали сдружението трябва да преустанови своята работа”. 

Статутът и програмите на всички сдружения са почти идентични, като „в случая с българските сдружения има текстове, че ще защитават българските интереси, но това не е достатъчно, за да не може да бъде регистрирано като правен субект, защото изпълнява другите условия”, посочи Бошковска-Янковски.

След съобщение от миналата седмица на Централния регистър медиите в Северна Македония излязоха със заглавия, че от сдружението в Охрид "Цар Борис Трети" са подали заявление за промяна на името. Председателят Томе Блажески уточни пред БТА, че в писмото са поискали разяснения за това какви са изискванията на новия закон за вече регистрираните сдружения, каквото е и това в Охрид.

Законът за сдруженията и фондациите беше приет в парламента на Република Северна Македония с пълно единодушие от депутатите на управляващите и опозицията и предвиждаше тримесечен срок, в който вече регистрираните сдружения със спорни имена да подадат искане за промяна на имената. Срокът изтече на 16 февруари.