"Народен Байрактар" - какво стои зад една от най-известните кампании в помощ на украинските военни сили? Специалните пратеници на Euronews Bulgaria Анастасия Димитрова и Александър Шопов предават от Киев. Вижте специално интервю с украинския телевизионен водещ Сергей Притула.

Господин Притула, Вие сте много известен тук в Украйна, но хората не в България не са запознати до такава степен с Вас и с Вашата дейност. В началото ще кажете ли няколко думи, за да опишете Вие кой сте и с какво се занимавате?

Бих казал, че 99.9% от хората в България нямат идея кой съм. Едва ли много хора в България гледат украинска телевизия. Аз бях популярен телевизионен водещ тук в Украйна. Телевизионната ми кариера е близо 17 години. През последните девет години обаче работя като доброволец, който помага на украинските въоръжени сили. Това е другата страна на монетата – различна страна на живота, който водя. Някои хора ме знаят като телевизионния водещ с популярните сутрешни блокове и комедийни предавания.  Други ме знаят като човек, на когото му пука за нашата армия.

Защо започнахте благотворителна кампания за набиране на средства за украинската армия, а и не само за въоръжените сили, а за всички украинци, които са в нужда?

Още през 2014 година, когато Русия анексира и превзе Крим стана ясно, че това няма да бъде краят. Беше ясно, че руснаците ще искат да завладеят още територии от нашата страна. А украинската армия тогава не беше в най-доброто си състояние, имахме много проблеми, става въпрос за налични амуниции, както и че определени звена от армията бяха по-развити, а други изоставаха. Всички звена на армията имаха своите специфични проблеми. Аз имах възможността да събера пари, хора споделяха парите си с мен, защото ми имаха доверие. Аз бях на бойното поле и хората видяха, че аз мога да събера пари, да купя нужните неща и да ги занеса в окопите. Така си създадох репутация, която започна да се развива и да трупам все повече и повече популярност.

Когато Руската федерация започна своята пълномащабна инвазия в Украйна ,хората започнаха да се оглеждат за хора или фондации с добра репутация, за да дарят пари през тях. Ние имахме огромна нужда от пари, армията ни започна да нараства, което логично доведе до необходимост за повече ресурси. В началото на войната имахме 250 000 души в армията, а сега имаме близо 1 милион души, които защитават нашата страна с оръжие в ръка. Но те вече имат нужда от нови автомобили, дронове, танкове и ракети. Тук имам добър екип, за мен работят вече 100 души.

Имаме две основни направления на работа – военното и хуманитарното крило. Нашата фондация е по-известна с военното си крило. Не само в Украйна, но и по света. Хората са чували за нашите големи кампании като например „Байрактар за украинската армия“, това са турски военни дронове. Конкретно за тази кампания събрахме около 20 милиона щатски долара и то само за 3 дена. Или пък сателита, който купихме за нашите специални разузнавателни сили. В друга кампания пък събрахме около 10 милиона долара, с които купихме специални дронове тип камикадзе, които могат да изминат много сериозно разстояние преди да се самовзривят.

Но нашето хуманитарно крило е не по-малко важно. Опитваме се да се погрижим хората, които живеят в окупираните зони. Става дума за граждани, които живеят близо до самата фронтова линия и се е наложило да се преместят от източната и южната част на страната в централната или западната част. Опитваме се да се грижим и за болниците. Това е огромна чест, да помогна на военните сили на Украйна, но и да помагам на хора, които са изгубили своите домове заради бомбардировките, на които ни подлагат руснаците. Дори да се погрижиш за деца, които са загубили родителите, това е достатъчно. Дори в целия този хаос можеш да намериш причина и възможност да направиш добро.

Може би най-известната Ви кампания е за събиране на пари за дроновете тип Байрактар. Разкажете ни повече за нея. Как Ви дойде идеята и как събрахте толкова много пари?

Започнахме тази кампания в края на юни 2022 година. В месеците преди това украинската армия имаше възможността да се запознае с начина, по който работят дроновете Байрактар. Те унищожиха голяма бройка руски танкове, както и няколко кораби в Черно море и техни противовъздушни съоръжения. Украинците започнаха да пишат песни за Байрактар. В Киев дори имаме радио, което се казва Байрактар, имаме и ресторант, който се казва Байрактар. Един вид се превърнахме във фенове на Байрактар. Отне ни около 3 седмици да се подготвим за тази кампания. Вербувахме известни инфлуенсъри тук в Украйна, както и такива, които са известни в чужбина. Имахме списък с хора, които имат над 1 милион последователи в Инстаграм, Фейсбук или Тик-Ток. Отправихме призив към нашите спортни звезди, както и известни представители на шоубизнеса. В началото моят екип седна, за да обсъдим кампанията и аз им казах, че искам да съберем парите за три дни, че вярвам, че това може да се случи. Те не се съгласиха с мен и предложиха да направим кампанията една седмица, за да сме сигурни, че ще можем да съберем нужната сума. Но в края на краищата успяхме да съберем 20 милиона щатски долари за 3 дена. В края на кампанията изживях една от най-големите изненади в живота си, изненада за цялото украинско общество.

Собственикът на компанията, която произвежда дроновете Байрактар – Халил Байрактар се свърза с мен и каза, че е изключително впечатлен от начина, по който ние сме събрали толкова много пари за толкова кратко време. Той видя как се случват нещата в Украйна, защото това беше кампания, която обедини милиони хора. Малки момичета отрязаха косите си, за да ги продадат и да дарят парите за закупуването на Байрактар. Стари хора носеха пенсията си в нашата фондация. Големите компании също дариха много пари. Милиони хора имаха една мечта. Халил Байрактар ми каза, че не може да вземе парите ни, защото през последните три дни е разбрал какво е положението в Украйна и колко е тежко. Той буквално ни подари три дрона Байрактар съвсем безплатно. Първата ми реакция към това беше може би някаква глупава шега, защото никога до сега не съм виждал човек, който да направи подарък за 15 милиона долара, Халил Байрактар беше първия такъв.