Какво ни оставя след себе си Апостолът на свободата?
Юлиян Стоянов
Споделете статията
Националният военноисторически музей отбелязва 150-ата годишнина от гибелта на Апостола на свободата с изложбата “По пътя към Левски”. Посетителите ще имат възможността да извървят пътя към Левски на мястото, където се съхраняват най-много автентични негови лични вещи. За това как веригите могат да се превърнат от символ на робството в олицетворение на стремежа към свобода и още за делото и идеите на Левски, които отекват в нас и до днес, разказва Юлиян Стоянов.
150 години след смъртта на Апостола на свободата, Военноисторическият музей отваря вратите си за всички българи, които искат да се запознаят с делото и житието на великия българин. Сред най-знаковите експонати са косите на Васил Левски.
Това са косите, които Левски сам изрязва през 1864 година, когато решава да се раздели със службата си на Бога и да посвети живота си на борбата за свобода на България. Легендата разказва, че в местността Алтънчеир край Карлово той събира двамата си най-близки приятели Георги Попхристов и Христо Пулев и ги моли и те да изрежат косите си. Уплашени те отказват, че това е светотатство и не могат да го направят, а той ги нарича страхливци. Сам взима ножа и реже косите си и след това ги дава на своята майка, за да ги пази.
Майката на Левски - Гина Кунчева, пази ценните вещи на апостола докато е жива, а след това роднините му ги дават на държавата. За да помни младото поколение къде Левски увисна на бесилото и да си спомнят, че това е столицата на тази България, за която той дава живота си без да я види свободна.
Всеки има един свой собствен път към Левски и може би тук наистина крайната точка е тук, където воалът на историята е най-тънък и можем да се докоснем не само до делото, но и до идеите на този велик българин.
Други вещи на Левски в експозицията ни отвеждат към по-ранните му години, когато все още е монах.
През 1973 година по време на реставрационни работи нашите колеги успяват да отворят медальонът, който се крие от задната му страна. Под капачето те откриват кичурче коса и снимка на апостола. Като е предаден към института за криминалистика към МВР за анализ и да се разбере дали е принадлежало на Апостола. Кръвната му група е нулева, както ние обичаме да казваме това е една чудесна метафора за целия му живот посветен на това да дава на другите и да взима само от себе си.
До ден днешен не знаем къде е погребан борецът за свобода. Архивът на Османската империя обаче вдига завесата и научаваме все повече детайли за неговото битие. Според този архив Левски е роден през 1840-а година, а не през 1837, както е написано в учебниците. 150 години по-късно да се анализира патриотизма на Левски е трудна задача.
Левски е човек, който никога не е изтъквал себе си. Той винаги се е носил от делото си. Можем да ни научи да бъдем малко по-смирени. Би било чудесно.
Неговият “личен” патриотизъм му дава способност да събуди и мобилизира родолюбивите чувства на хиляди хора и до днес. А делата и думите на Левски не губят давност и до днес.
За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.
Споделете статията
