Стари партийни лица в нови предизборни коалиции. Отслабен интерес за участие в парламентарните избори. Стари политически играчи се завръщат. А други напускат предизборната битка.

Така изглежда накратко „профилът“ на партиите и коалициите, които се записаха за участие в поредните предсрочни парламентарни избори на 2 април.

Още след изтичането на крайния срок за регистрация направи впечатление, че те са чувствително по-малко от последния предсрочен вот на 2 октомври миналата година. Тогава за парламента играха общо 29 партии и коалиции. Сега те са 23.

Сред тях очаквано са всички формации, представени и в последното народно събрание – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ - вече в съюз с „Демократична България“, ДПС, „Възраждане“, БСП и „Български възход“.

За всички тях социолозите към момента прогнозират, че ще попаднат и в 49-ия парламент.

Към него са се запътили и други редовно „абонирани“ за участие в парламентарните избори като ветераните от ВМРО на Красимир Каракачанов, „Българска социалдемокрация - Евролевица“ на Александър Томов, както и по-младата политическа генерация – консервативната КОД на Петър Москов, лявата МИР с председател Симеон Славчев и вечната „Глас народен“ на Светльо Витков.

И ако тези участници дотук са по-скоро константа в регистрите на ЦИК за всички избори, други не по-малко известни предлагат на избирателите сериозна политическа и коалиционна динамика.

Впечатление прави например отсъствието на „Атака“ в списъка на партиите. Партията всъщност ще участва и в тези избори, но вече не самостоятелно, а в коалиция на име „Неутрална България“ – заедно с Българската комунистическа партия, „Партия на Българските комунисти“ и „Русофили за възраждане на отечеството“.

Също така „Атака“ вече не се представлява от Волен Сидеров, а от съпругата му Деница.

Русофилските и националистически страсти ще пали и нова коалиция под името „Вън от ЕС и НАТО“. В нея са се събрали три формации – България на труда и разума с абревиатура БТР (вероятно търсена войнишка алюзия с бронетранспортьор), партия „Нация“ на изборния ветеран Светозар Съев и партия КОЙ – Компетентност, отговорност и истина, представлявана от бившия съпартиец на Волен Сидеров в „Атака“ Кирил Гумнеров.

И друга националистическа липса има в списъка на кандидатите за парламента преди тези избори - „Национален фронт за спасение на България“ с бивш лидер Валери Симеонов и настоящ Борис Ячев няма да участва на този вот.

Познат герой на изборите ще бъде и Български национален съюз „Нова демокрация“ с лидер Боян Расате, който също е постоянно присъствие на повечето избори през последните години.

Априлските избори предлагат и изобилие от трансфери на популярни политически фигури. Така например две от лицата на „Има такъв народ“ – Ива Митева и Любомир Каримански, ще играят отделно от партията на Слави Трифонов. Те учредиха собствен политически проект и се явяват на изборите в коалиция „Заедно“, където са заедно с четири малки партии, част от които също абонирани назад в годините за участие във всички избори и никога непопаднали в парламента – Партия на зелените, Социалдемократическа партия, „Справедлива България – Обединени родолюбци“ и Движение на непартийните кандидати.

Друга формация, също никога невлизала в парламента, но винаги готова да помага на други кандидати за него, отново е в списъците. Това е Българско национално обединение с председател Георги Георгиев – Готи. На изборите през април 2021 г. той стана мандатоносител на бизнесмена Васил Божков и неговата партия „Българско лято“. А преди години нашумя с краткото си политическо партньорство с Митьо Пищова. Кандидатства и за кмет на София през 2019 година, когато позира за предизборните си плакати гол, прикрил мъжествеността си с тиква.

Безспорно голямото завръщане на предизборната сцена този сезон организира НДСВ. Бившата царска партия, която преди се казваше „Национално движение Симеон Втори“, а сега „Национално движение за стабилност и възход“ се записа отново за участие в изборите след почти 10 години пауза. Лидер на партията стана бившият жълт депутат Станимир Илчев. А мотивът за реанимирането ѝ според конгреса - кризата в българския политически живот е толкова дълбока, че се нуждае от експертизата на царистите.

Другата новост, макар и със стари лица, получава към момента от социолозите прогнозен шанс за влизане в парламента. Това е коалиция „Левицата“, съставена почти изцяло от бивши членове на БСП. Сред тях са Татяна Дончева с нейното „Движение“ 21, „Изправи се, България“ на Мая Манолова, АБВ на бившия президент Георги Първанов и „лявото“ БЗНС – „Александър Стамболийски“.

Друг значително по-ляв човек, но засега без сериозни шансове за парламента, отново ще прави предизборна кампания. Това е ветеранът Ангел Димов с неговата Социалистическа партия „Български път“. Димов е много бивш депутат от БСП в периода 1991 – 1997 година, но напуска партията през 2000-та заради несъгласие с партийната позиция в подкрепа на българското членство в НАТО.

Останалите в списъка на желаещите са партия „Правото“, „Български съюз за директна демокрация“ и "Народна партия "Истината и само истината".

Няма да участват на тези избори „Единна народна партия“ на Мария Капон и Арман Бабикян, както и едно от главните действащи лица около протестите през 2020 г. и последвалите след тях политически събития - адв. Николай Хаджигенов. Те се отказаха и от последните избори миналата година, когато се записаха в ЦИК, но след това не регистрираха кандидатски листи.

Ромското Национално движение „Единство“ също се е отказало от участие в изборите през април 2023 година, както и Политическо движение „Социалдемократи“ на Николай Камов.