Грузия скоро ще стане кандидат-член на Европейския съюз, след като миналата година не успя да получи такъв статут. Това обяви в специално интервю за Euronews Bulgaria отиващият си посланик на Грузия у нас – Нейно Превъзходителство Тамара Лилуашвили.

Тя заяви, че от Тбилиси са изпълнили почти всички изисквания на блока, получени след подаването на молба за присъединяване.

Миналия юни Брюксел предостави статут на кандидат-членки единствено на Молдова и Украйна. Според посланик Лилуашвили обаче това допълнително е мотивирало Тбилиси да се стреми към членство.

Вижте пълното интервю на международния ни редактор Габриела Беличовска с Нейно Превъзходителство Тамара Лилуашвили:

Ваше превъзходителство, разговаряме в контекста на голяма трагедия в Сирия и Турция. И България, и Грузия имат обща граница с Турция. Как страната Ви реагира на новината за земетресението?

– Случилото се в Турция и Сирия е съкрушаващо и броят на жертвите расте постоянно. Не е за вярване какво се случи. Поднасям искрени съболезнования на турците и сирийците. Наистина трябва да помогнем на нуждаещите се. Както и Вие споменахте, Грузия има граница с Турция и правителството ни прави всичко по силите си, за да помогне със спасители. Там вече има стотици. Помагаме с хуманитарна помощ. Приемаме и част от турските граждани, които са загубили домовете си. Имаме голяма история, която включва и Турция, така че винаги сме до тях. И е жалко, че това бедствие се случи. Искрено съжалявам за всички, загубили свои близки.

Трагедията в Турция и Сирия съвпадна с финалната седмица от мандата на посланик Тамара Лилуашвили у нас. В последните дни от престоя ѝ в София си спомня за първите. Разказва, че никога не е идвала в България, преди да оглави дипломатическата мисия през 2018 г., но още оттогава знае много за страната ни.

– Чувала съм, разбира се, много хубави неща за България, защото, като част от Съветския съюз, грузинците са могли да пътуват до България. Родителите ми са идвали във Варна, в Златни пясъци. Разказвали са ми за това. Зарадвах се, че имам възможност самата аз да видя страната. Не очаквах тя да е толкова величествена, колкото се оказа. Още в началото усетих топлината на хората. Усетих връзката с България.

Споделяме обща религия, има много прилики в нашите култури. Така че, бяха много пълноценни 4 години. И днес, когато погледна назад, сърцето ми е изпълнено с топлина и прекрасни спомени за България, за това колко е прекрасна и какъв потенциал има. И пожелавам на страната всичко най-добро. И да се възползва от природните богатства, които са ѝ дадени от Бога.

Посланик Лилуашвили припомня, че България и Грузия са свързани от векове. Една от причините за това е Бачковският манастир, създаден през 1083 г. от двама грузински монаси – братята Абасий и Григорий Бакуриани. Техните образи и до днес са част от стенописите в църквата на манастира.

– Това свързва нашите държави, религията свързва българите и грузинците. Културата също е сходна, семейният живот. Има и много неща, които сме наследили от съветската епоха. Освен това сме две нации, които се стремят към демокрация, към просперитет. Традиционните ни ястия също си приличат. И двете страни имат прекрасно вино. Разбира се, има и много разлики, уникални черти за всяка страна, но има и много сходства.

Споменахте съветската епоха, затова искам да Ви върна в детството Ви. Били сте малко момиче, когато Грузия обявява независимост. Какво си спомняте оттогава?

– Бях на около 12, когато Грузия обяви независимост. Беше знаменит момент. Спомням си, че от цялото училище излязохме и свалихме червените връзки, които носехме като пионери. Спомням си онова чувство на облекчение, че вече не трябваше да ги носим задължително. Може би тогава не осъзнавах толкова какво имахме и какво получаваме, колко хубави ще бъдат демокрацията и свободата. Усещането за нещо ново и независимо, което обхвана цялата страна, мисля, че повлия и на децата.

Грузия обявява независимост от Москва през април 1991 г., близо половин година преди разпадането на Съветския съюз. Това я прави и първата съветска република отвъд прибалтийските Естония, Латвия и Литва, предприела този ход. Година и половина по-късно обаче избухва войната в Абхазия, която противопоставя сепаратистите в самопровъзгласилата се държава, подкрепяна от Русия, и властите в Тбилиси.

– Войната в Абхазия през 1992 г. засегна пряко мен и семейството ми, защото родителите на майка ми са от Абхазия, от столицата. Войната започна през лятото. Аз и сестра ми бяхме там, при баба и дядо, на Черно море. В началото на войната си спомням как баща ми се втурна да ни извежда извън града. Помня и събиранията ни вечер, опитите да решим как да приберем баба ми и дядо ми, които останаха в Абхазия. Наши съседи губеха близките си. За щастие успяхме да избягахме, измъкнахме се. Но това също ми повлия. И днес, когато историята се повтаря, ми е тежко да се връщам към спомените, които изплуват в съзнанието ми. Надявам се моите деца никога да не трябва да преминават през това и да не се налага да свързваме миналото с настоящето така – със спомените за войната.

Десетилетия след войната в Абхазия и обявяването на независимост Грузия се бори за пълноправно членство в Европейски съюз и НАТО. Страната подаде молба за присъединяване към блока седмици след началото на войната в Украйна. През юни миналата година Брюксел предостави статут на страни кандидатки на Молдова и Украйна, но не и на Грузия. Посланик Лилуашвили отбелязва, че това допълнително е мотивирало Тбилиси да се стреми към членство в блока.

– Грузия следва пътя си към Европейския съюз. Вярваме, че мястото на страната ни е в европейското семейство и историята често ни припомня за това. Работихме усърдно, за да осъществим реформи и да изпълним много показатели. Да, миналото лято получихме само перспектива за членство, което в известен смисъл беше още по-голяма мотивация да се стремим да постигнем повече. Сега вече имаме доклад от Европейската комисия, който отбелязва упоритата ни работа. Това, че сме достойни за членство. И това е голям стимул за тези от нас, които работят за статут на кандидатка за Грузия. Усилията ни бяха забелязани. Вярвам, че скоро ще получим този статут.

Когато получихме перспективата за членство, ни дадоха 12 точки, по които работим и вече са почти изпълнени. Вярвам, че скоро, след оценка на Европейската комисия, ще получим заслужения статут на кандидат-членка. Това ще ни мотивира да работим още повече за крайна цел – членство в Европейския съюз, където принадлежим, където можем да постигнем повече и да бъдем много полезни.

Междувременно последният Индекс на жените в дипломацията, от 2021 г., отбелязва липсата на баланс между половете в дипломатическите мисии. При разгледани повече от 4000 назначения в посолствата на 40 държави по света експертите изчисляват, че жените посланици са около 850 или близо 20%. Какво е да си жена на подобна позиция? Според статистиката има повече мъже посланици. Освен това често трябва да пътувате. Как съчетавате личния и професионалния живот?

– Задавате ми много интересен въпрос. Така е – статистически, няма баланс между половете в нашата професия. Повечето ръководители на мисии и посланици са мъже. Но напоследък и жените заемат по-високи постове в дипломацията. Трудно е да имаш семейство и да го съчетаваш с много натоварена работа, но с всяка професия е така. Важното е да намериш щастливо място и решение на различните логистични проблеми. В моя случая винаги опитвам да въвличам семейството и децата в работата си. Включвам децата в събития, с които популяризираме Грузия. Така научават повече и се радват, че са с майка си. А за пътуването – то също е ползотворно, защото децата се докосват до толкова много различни култури, религии, виждат различни държави и различни хора. И са по-запознати със световната политика. Моят син, който е на 9, знае много повече от някои възрастни. Така че, решението е човек добре да балансира кариерата си и да е щастлив.

С какво Вие и семейството Ви ще запомните страната ни?

– Прекарахме чудесни 4 години тук. Дъщеря ми беше на година и осем месеца, когато пристигнахме. Сега е на 6 години. Синът ми, който беше на 4, сега е на 9. Прекараха доста време тук. Възприеха българската култура, имат приятели. И двамата говорят български език свободно. Синът ми често ми превежда някои неща от български. Наистина приеха промяната, през която трябваше да преминем. Но мисля, че зависи и от приемащата страна. Тук бяхме посрещнати топло, с отворени обятия. Отнасяме със себе си страхотни спомени от България, от летата и зимите, които сме прекарали тук, в планината, на ски. Надявам се децата ми да помнят българския език. Планираме да посещаваме често България. Благодарна съм за хубавите изживявания. Очите ми се насълзяват, когато си помисля, че трябва да си тръгна.

До назначаването на нов посланик, което трябва да се случи по-късно през годината, Ана Давиташвили оглавява временно дипломатическата мисия на Грузия у нас. А Тамара Лилуашвили остава посланик на страната за нов 4-годишен мандат, но на друго място – в Унгария. Въпреки това казва, че ще продължи да се връща в България като обикновен гражданин. Заради приятелствата, които тя и семейството ѝ са създали тук.