Условията за спасителните екипи, които продължават да работят, опитвайки се да спасят оцелели под останките, са много, много трудни. Времето е много студено, много работници в Антакия спят на открито, ядат, каквото намерят, някои от тях имат палатки, други опитват да намерят кола.

Разрушенията са толкова всеобхватни, навсякъде докъдето стига погледът има разрушени сгради, къщи напълно изравнени със земята, всички жилищни блокове са претърпели щети в различна степен. И има сирени, които вият непрекъснато.

Властите молят хората да не се връщат по домовете си, тъй като не са безопасни. Във всяка една кола наоколо има семейство, което спи в нея.

Световната здравна организация отправи предупреждение, че оцелелите, които нямат достъп до електричество, отопление и течаща вода, са също под голяма опасност.

Международните обещания за помощ са превърнати в някаква форма на подкрепа. Помощта достига тези райони относително бавно и много хора тук са недоволни от това.

Правителството казва, че това е трагедия с безпрецедентни пропорции и то се опитва да направи най-доброто, на което е способно, но нищо не е можело да подготви страната за такова бедствие.

Факт от основно значение е, че и пътищата са сериозно повредени и има невероятно интензивен трафик на хора и тежка техника по тях.

Анелиз Боржес, от Антакия, южна Турция, за Euronews