Да дадеш живот по време на война. Как се справят в акушеро-гинекологичните болници, намаляла ли е раждаемостта и случва ли се бебета да се раждат в бомбоубежищата на здравните заведения. Нашият стажант репортер Анастасия Пейчева разговаря с д-р Леся Сазоненко, която е зам.-директор на АГ отделение.

Добър ден, г-жо Сазоненко.

- Добър ден. Много се радвам да приветствам всички българи, приятели на нашата прекрасна държава. Ние усетихме вашата подкрепа тази година.

Благодарим ви. Сега Вие работите в един от родилните домове на Киевска област. Разкажете как войната повлия на раждаемостта.

- Нашият перинатален център е най-големият в Украйна. Първо, ние усетихме драстично намаляване на раждаемостта. С други думи, особено през март, нашите пациенти, бременни, родилки с дечица се преместиха на различни места. През същия месец ние се озовахме в такива условия, че трябваше принудително и спешно да оборудваме изцяло бомбоубежището ни, за да приемаме родилките там. През почти целия март ние работихме в такива условия. Ако през 2021 година имаше около 6 хиляди израждания, то миналата година бяха само 3500, т.е. с 40% по-малко. След деокупацията на Киев и Киевската област малко по малко нашите пациенти започнаха да се връщат. Също така знаем, че се случи преразпределението на нашите бременни жени в по-безопасни региони, не само зад граница, но и в западните части на Украйна.

Всички ние знаем, че електропреносната мрежа в Украйна е много увредена сега и електричество не е достъпно по график. Как успявате да вършите своята работа в такива условия?

- Първите бомбардировки на електрическата инфраструктура започнаха на 11 октомври и тогава всички го усетихме. Въпреки, че ние принадлежим към държавен обект от национално значение, т.е. при нас предварително още от времето на изграждане на сградата нещата са заложени по такъв начин, че има основна електрическа мрежа, допълнителна, и дизелов генератор. Ние разполагахме с всичко това, но в началото имахме недостиг на дизелово гориво. В момента имаме и туби, и други контейнери, и талони за такъв вид гориво. В случай, че електричеството изчезне напълно, тези запаси ще помогнат да продължим работата си. Това е особено важно за бебета с тегло по-малко от 500 грама, които се нуждаят от постоянна подкрепа от апарати за изкуствена вентилация на белите дробове. Тази техника изисква непрекъсващо захранване. Въпреки това, понякога се случваха паузи за няколко минути, в които да преминем от централното захранване към генератор и тогава ние, лекарите и целия медицински персонал поддържахме дишането на децата в ръчен режим.

Какви са вашите действия като лекар, ако например по време на израждането изчезне електричеството?

- Ако по време на израждането изчезне електричеството, това не е толкова страшно, защото имаме всичко необходимо. В такива моменти ползваме различни фенерчета, дори понякога фенерчетата на телефоните ни. Разбира се, ако операцията включва в себе си апарат за изкуствена вентилация на белите дробове или някакво специално оборудване, анестезиолозите преминават в ръчен режим. По време на лапароскопска операция, която е свързана и с електричеството, и с видео-оборудване, се спира процеса докато не мине паузата. Сега ние преминахме на такъв регламент, че тази пауза трае не повече от 7 секунди, благодарение на нашите енергийни работници.

Има ли във вашата болница проблеми с осигуряване на нужното оборудване и медикаменти в такъв тежък за Украйна период?

- Разбира се, когато се започна пълномащабна война, ние усетихме трудности по този въпрос, но горе-долу още през първите дни на войната бяха създадени много благотворителни, доброволчески организации, получавахме помощ от чужбина. До ден днешен ние получаваме тази подкрепа и затова изцяло сме подсигурени с медикаментите, а оборудването ни не ни е предало досега, Слава Богу.

От това, което казахте до момента, разбираме, че получавате хуманитарна помощ от украински и чуждестранни доброволчески организации?

- Така е, и това не са само медикаменти, но и консумативи. През първите месеци на войната ни пращаха и хранителни продукти, защото ние готвехме в болницата за нашите бременни жени, когато магазините бяха затворени. С други думи, този вид помощ до момента получавахме в доста голямо количество, а и продължаваме да я получаваме.

Промени ли се държавното финансиране след началото на войната?

- Ние работим с пакети за медицинска грижа, т.е. нашето финансиране зависи от броя на пациентите. Колкото пациенти успяхме да излекуваме и на колкото успяхме да предоставим помощ, толкова финансиране получаваме. Ако преди ние можехме да обслужим повече хора, тогава и печалбата на болницата беше малко по-голяма, отколкото сега. Но самата сума, която получаваме от държавата за всеки пациент остава същата.

Дори след деокупацията на Киевска област въздушната тревога продължава да звучи всеки ден по няколко пъти. Как действа вашият екип и пациенти по време на тревогата, и успяват ли всички да слязат в бомбоубежището?

- Всички тези 10 месеца ние постоянно подобряваме условията в нашето бомбоубежище. От всеки ъгъл на болницата, по-точно 7 акушерски и 2 гинекологични етажа, е разработен маршрут, който пациентите следват, за да стигнат до бомбоубежището. Разбира се, има случаи, когато не всички пациенти могат да се намират в такива условия и тогава се предлага използването на принципа „две стени“. Ако това са новородени бебета, които се нуждаят от поддръжка от апарат за изкуствена вентилация на белите дробове, за жалост, по време на транспортирането не е възможно да се поддържа системата и нашият персонал остава с тези, които ние не можем да евакуираме, и поддържаме тяхната жизнеспособността.

Промени ли се отношението на вашият екип и пациентите към въздушните тревогите и прекъсването на тока, в сравнение с преди? По-спокойно ли се случват нещата в тези моменти сега?

- Разбира се, не е много редно да се каже, че сме свикнали с тревогите, но е така. Винаги има интервал между тревогите и самите бомбардировка на града и когато чуваме, че сработва противовъздушна отбрана, няма как да не усетим напрежение, ние слизаме под земята. Не винаги всяка тревога води към бомбардировка на града, но в случай, че има голям риск от подобно нещо, ние задължително се евакуираме. Ако положението не е толкова опасно, то ние спазваме принципа на „две стени“. И още нещо – ние не можем в никакъв случай да накараме пациентите ни да отидат в бомбоубежището. Те имат право да решават сами. Във всеки отдел има специално отбелязани зони за тяхното безопасно пребиваване. Исках да добавя, че в бомбоубежищата ни, особено през март, се извършваха и изражданията, и се налагаше понякога повече от денонощието да се намираме там. Т.е. бомбоубежището ни е оборудвано за предоставяне на всякаква медицинска помощ.

Вие споменахте, че през тези 10 месеца вашето бомбоубежище се усъвършенстваше и сега там има всичко необходимо. Разкаже те ни как точно изглежда вътре.

- Изглежда доста просто. Това е наистина обикновено мазе, където има отопление, за да поддържаме подходяща температура. По големина то отговаря на изискванията спрямо количеството на пациентите в допълнение с персонала. Има отделни стаи за приемане на израждането, за бебета в реанимацията, за жени, които вече са родили и които са бременни, за гинекологични прегледи. Всяка една от тези стаи има столчета, няколко матраци, завивки, запаси от вода за пиене и за битови нужди и някакви хранителни продукти с по-голям срок на годността. И задължително запас на медикаментите за предоставяне на спешна медицинска помощ по време на кървене или каквато и да е извънредна ситуация. Готови сме за всичко.

Налагало ли Ви се е да извършвате често изражданията в бомбоубежищата?

- Да, случваше се, особено през март, не веднъж, защото тогава бомбардировките бяха изключително често, а по самите улиците наблюдавахме руските танкове. Така че, разбира се, и такива случаи сме имали.

Тези операции добре ли минаваха в онази напрегната ситуация през март или се изправяхте пред проблеми?

- Разбира се, имахме проблеми. Основната трудност бяха и още са децата, които се нуждаят от апарат за изкуствена вентилация, защото в условията, които са в бомбоубежище, е много трудно да се поддържат бебета с теглото под 500 грам дългосрочно. Точно поради тази причина ние имахме тежки и понякога трагични ситуации. А с жените, слава Богу, всичко беше наред. Изражданията бяха без усложнения, защото ние имаме и ръцете, и медикаментите, и всичко нужно за предоставяне на каквато и да е помощ.

И последен въпрос – Вие знаете ли основните причини защо жените не раждат сега толкова често, колкото преди?

- Най-вероятно една от основните причини е, че много от нашите семейства сега не са заедно. Мъжете се намират на фронта, жените някъде в безопасност – някои зад границата, някои в западната Украйна. Също така ние знаем, че плодовитостта на жената зависи от нейното спокойствие и емоционално положение, така че това също би могло да повлияе на забременяването. Като цяло и икономическа, и политическа ситуация също влияят. Всички се притесняват.