Български мюсюлманин реставрира християнски храмове в Югоизточна България
Euronews България
Споделете статията
Български мюсюлманин реставрира християнски храмове в цяла Югоизточна България, а в плановете му са да продължи с добрата си кауза.
Това е 44-годишния строителен предприемач Турхут Исмаил, който от години се занимава с реставриране и строежи на православни храмове. Споделя ни, че е воден от мотивацията, че едно общество е по-силно когато има своите храмове, пази ги и държи на паметниците на културата. И вярва че България би станала още по-добро място за живот.
Този нихилизъм, който последните 30-40 години властва в България, мисля че българското общество, българският народ ако преоткрие силата на вярата и силата на храма, ще бъде изкоренен. Той не е присъщ за българския народ.
Турхут Исмаил е мюсюлманин, който е получил добро образование, говори почти 5 езика и има сплотено семейство. Споделя ни, че не се счита за силно религиозен човек, но вярва в силата на всевишния, който по думите му е един, но е наричан с много имена.
Вярващият човек винаги уважава другия вярващ, защото долу-горе всички религии са 70-80% се препокриват.
Турхутразказа, че детството му е преминало сред тютюна на село Искра.
„Може би на някои му изглежда трудно, но на мен ми беше интересно. Всяка сутрин в 4 ставам в тютюна, до 7-8 и нашите ме пращат после да изкарвам кравите и така. Това е през лятната ваканция. През зимата училище и като всяко селско момче“, сподели той.
Днес строителният предприемач е баща на четири дъщери и мечтае за голямо семейство.
Искам да го кажа и към младите семейства, които тепърва сега създават семейства, да не се плашат да създават деца. Защото ако си мислят, че не могат да му осигурят последен модел смартфон, това дете няма да е щастливо. Даже за децата е по-добре да растат в конкурентна среда. От самото начало те да се борят за вниманието на родителите, а не като е едно дете само, което да бъде гледано като стайно цвете и цялото внимание на родителите, на баби, дядовци да бъде фокусирано върху него. По-добре много деца, а и да ви кажа от личен опит, повече деца се гледат по-лесно. Те се гледат едно друго.
А семейството му празнува както мюсюлманските празници, така и християнските.
„Вярващият човек уважава другия вярващ и това ги сплотява“, категоричен е Турхут.
С каузата си към храмовете стартира когато е на 33 години. Тогава се включва в изграждането на нов храм в село Дъбовица в Котленския балкан.
„А вече същинският храм, който е паметник на културата, който съм реставрирал, и може би най-сложният ми проект, който съм изпълнявал, това е църквата в родното ми село Искра. Това се случи пет години по-късно, но тогава с такава тежка бюрокрация за първи път се сблъсках. И тогава с божията промисъл ли не знам, тогава се сблъсках с Божидар Димитров. И ако не беше този човек, аз този храм до успешен край нямаше да мога да го докарам, защото бюрокрацията в тази сфера е много тежка. И Божидар Димитров за разлика от други чиновници, без да ме познава, без нищо, за три минути ми обясни първа стъпка, втора стъпка, трета стъпка, какво трябва. Защото аз едно момче от село Искра отивам в София и не знам нищо“, разказа Турхут.
Искам България да се превърне в едно хубаво място за живеене. Аз съм роден тук, аз винаги съм казвал, че родината започва да ти липсва, когато я загубиш. Едно е да си на екскурзия в чужбина, да знаеш, че след 10-15 дни ще се върнеш, друго е да я загубиш и да знаеш, че не можеш да се върнеш. Аз два пъти съм бил емигрант – един път по политически причини, друг път по икономически. И знам какво е родината да ти липсва и да нямат възможност да се върнеш. Затова не искам моите деца да го изпитат това нещо и искам да си живеят, работят и останат в България.
А за няколко години храмовете се увеличават както и екипите които се включват в работата по тях. Турхут, който е възпитаник на Великотърновския университет, успява да намери приятели съмишленици зографи, които се включват в каузата.
„Вече станаха към 16-17, защото в два в момента работят в Лозарево и Сунгурларе. За храма в Катунище искам да кажа, че наистина е уникален храм, от възрожденската епоха на близо 200 години. За сега го укрепихме, за да предотвратим ако зимата има снеговалежи, но за сега Господ е с нас“, разказа Турхут.
44-годишният строителен предприамеч не брои средствата по инвестицията. Споделя, че среща благодарност в очите на хората, среща и въпроси. Защо прави това и дали не търси нещо в замяна.
Те даже не можеха да повярват, че някой тръгва да прави храм, ей така без нищо. Защото единият ми приятел имаше вила там и казват ей този ще прави религиозен туризъм. Затова казвам, че хората ще узреят за храма, за възстановяването и построяването на нов храм. Това е случай от преди 11 години. Но по-скоро са ме питали защо един „така наречен“ турчин прави паметниците на Божидар Димитров. И аз казвах да не се забрави начинът на мислене на Божидар Димитров.
Миналата година Турхут Исмаил дарява на Желязната църква в Истанбул платно от животинска кожа, с изписани на него буквите от кирилицата и глаголицата. Платното е уникално, изработено от телешка кожа по технология отпреди 13 века, а причината да бъде дарено на Желязната църква е, че „Св. Стефан“ е избрана като една от светините на българското Възраждане. Реставрирал е католическия храм в Ямбол, мечтае да изгради първа църква върху мост.
Турхут вярва, че някой ден ще помогне в укрепване и реставрация на джамия и синагога. Вярва и че ще намери съмишленици, които да правят повече добри дела. Пожелава си скромно здраве, за да успява да дава добрия пример на децата си, и пожелава на родината си сплотеност.
„Най-вече българския народ да е сплотен и да е здрав. От там нататък да не спира да мечтае. Защото човек е жив докато мечтае, защото спре ли да мечтае, то той е вдигнал бялото знаме“, казва Турхут.
Споделете статията
