Изчезващи професии: Къде са занаятчиите?
Юлиян Стоянов
Споделете статията
Професии, които само преди няколко години се считаха за стабилни, вече не съществуват или са на път да изчезнат. В “червената книга” от доста време вече са служители от видеотеки и разносвачи на вестници. Кои занаяти са на път да останат в историята, разказва Юлиян Стоянов.
Това е Владимир , а това - Теодор. Общото между двамата е, че работят професии на изчезване.
Владимир е ключар вече 32 години. Наследява занаята от баща му, който решава да отвори ателие след падането на комунизма. Чиракува няколко години и смята, че това е най-добрия начин да се научи професията.
На мен ми е интересно да се занимавам, да разглабям неща, да видя как са направени и оттам продължих тази професия. С удоволствие го върша това, което правя.
Не със същия ентусиазъм били младите хора, които все по-рядко искат да станат ключари, разказва занаятчията.
- По-скоро гледат лесното изкарване на пари, отколкото с труд. - Къде в днешно време човек може да се научи да стане ключар? - При друг ключар евентуално.
- Аз съм завършил медии и комуникации, не съм завършил обущарски техникум. Даже не знам дали има такова училище. Всичко е практика с годините и желание. - А има ли го това желание в младите хора? - Не.
Освен да намерим ключари, в днешно време е трудно да си лъснем обувките при ваксаджия или да ни ги поправи обущар. Откриваме Теодор Каменаров в малка работилница в луксозен търговски център, където обувките, които поправя струват четирицифрени суми.
Няма хора, на които да им идва отвътре. Не мисля, че заплащането е проблем. Просто не приемат присърце професията.
Неговите двама сина са все още малки, но нямат интерес към обущарството.
Предполагам, че с друго ще се занимават - камиони, трупи, цехове и т.н.
И синовете на Владимир нямат интерес към занаята на баща си.
Никой няма интерес. Те са малки още обаче никой няма интерес с това нещо да се занимава. Не е добре, защото искаш все пак някой да го наследи обаче ще видим по-нататък.
И докато поправя поредния чифт, Теодор обяснява, че занаят се работи със сърце и душа. Нещо, което все по-често липсва.
Няма хора, на които да им идва отвътре. Не мисля, че заплащането е проблем. Просто не приемат присърце професията.
Дали ще има кой да ни поправя обувките, часовниците, ключовете или да точи ножовете ни…може би ще разберем по-скоро, отколкото предполагаме.
За Euronews Bulgaria Юлиян Стоянов.
Споделете статията
