Бездомен наркоман и този мулти милионер. Бихте ли повярвали, че това е един и същи човек? Живял е на улицата в гетата в Лос Анджелис, с никакви надежди за по-добро бъдеще. А сега е собственик на бизнес за здравословни сокове и печели десетки милиони на година. Представяме ви - Халил Рафати.

Роден е в Охайо, в едно нетипично американско семейство. Майка му е от Полша, а баща му от Палестина - първо поколение мигранти. Но за съжаление не израства в обичащо и грижовно семейство. 

„Детството ми беше като военна зона. Баща ми беше много агресивен. Майка ми не ме защити от много лошите неща, които се случваха вкъщи.Имах много по-голям полубрат и сестра. Той ме изнасилваше. Повтарях на майка ми, че не прави нищо по въпроса - тя казваше, че той просто ме гъделичка. Детството ми беше много, много тежко. Винаги съм бил склонен към самоубийство. Винаги съм се мразил. Мразех Бог, мразех родителите си, мразех учителите си, мразех полицията, мразех всички. И просто исках да умра. Фантазирах как се самоубивам. Употребявах наркотици по начин, по който си мислех, че няма да се събудя отново. Наистина страдах от мисли за самоубийство и депресия“, разказва той.

След като завършва училище се откъсва от семейството си, но живота на Калил не става по-лесен. С по-малко от 1000 долара в джоба отива в Холивуд, за да осъществи мечтата си да бъде богат и известен. На 27 години формира първата си рок-енд-рол група, на 29 години сключва договор с големи музикални компании. Но наркотиците надделяват. 

„Не знам дали се отказах или просто вече не бях в състояние да функционирам. Знаете ли, имах мениджъри на Източното и Западното крайбрежие, които плащаха, за да отидем в звукозаписното студио. Понякога се появявах с 12 часа закъснение, а от ръката ми течеше кръв. Понякога бях пребит, понякога бях напълно не на себе си от факта, че не съм спал пет дни подред. Накрая мениджърите ми просто си тръгнаха. Когато взимах наркотици, бях чудовище. Един от мениджърите, който пропиля десетки хиляди долари за звукозаписни студия и подобни неща, и до днес не иска да говори с мен. Обаждах му се в 3:00 ч. сутринта и заплашвах, че ще се самоубия, ако не ми изпрати пари по банката. Държах се ужасно...“, продължава Рафати.

И някак си нещата са ставали по-зле. Попада на улицата, в най-големия район населен от бездомници и наркомани не само в Калифорния, а в света.

„И в крайна сметка се случи така, че загубих всичко. Загубих апартамента си. Загубих колата си. Загубих приятелката си. Подобно на тъжна кънтри песен, наистина. Загубих всичко. И тъй като не спрях да вземам наркотици, за мен беше, вярвате или не, много по-лесно да живея на улицата. Защото така можех да се занимавам с джебчийство, тоест да прося пари. А на улицата винаги имаше много наркотици. Така се озовах там“, споделя той.

След години нетрезво състояние, на улицата, без мечти и надежди за нещо по-добро разбира, че майка му е болна от рак. Тази новина и безпомощност от негова страна да помогне на болната си майка, го кара да се замисли над живота си и решава, че е време за промяна.

„Всеки път, когато си инжектираш хероин и кокаин не знаеш дали сърцето ти ще спре или ще експлодира. Получавах припадъци. Бях в болница, влизах и излизах от нея, влизах и излизах от затвора. Бях мръсен. Тежах само 50 кг. Съвсем към края имах рани по цялото си лице. Нямах никаква енергия. Вземах цигари, които хората изхвърляха на улицата и ги пушех. Взимах и мръсни игли от там и ги използвах. Вкарвах бог знае какви отрови и болести в тялото си. В един момент просто нямах сили да продължа. Не можех да продължа. И така, накрая... накрая се предадох. Знаете ли, минали са 19 години, откакто не вкарвам наркотици в тялото си. Нямах семейство, което да ми помогне“, откровен е Рафати.

Търси помощ в различни центрове за резидентно лечение и рехабилитация. Джобните му пари тогава са 40$ на седмица. Чистил е къщи, разхождал е кучета - нарича го черна работа. Но прави всичко, за да не се върне обратно на улицата.

„Трудно ли беше в началото? Да, беше трудно. Трябваше да се моля много, да ходя на много сбирки и срещи. Трябваше много да чета и да се образовам, да тренирам, да пречиствам тялото си, да влагам здравословни неща в него. Трябваше да откажа цигарите. Беше много, много трудно да го направя. Трудно ли е сега? Не, сега не е трудно, защото сега изглеждам добре, щастлив съм, имам пари и мога да си правя луксозни ваканции, на каквато съм в момента, мога да помагам на други хора и да правя хубави неща за тях. Нямам никакво желание да избягам от живота, който водя в момента. Вече не ми пука за наркотиците и алкохола. Пушенето на трева те прави глупав. Взимането на наркотици те кара да загубиш всичко, да загубиш уважение към себе си, да загубиш връзката си с Бога“, казва той. 

Към днешна дата наричат Халил Рафати магната на здравословните сокове. Може да позволи всичко и да има всичко. Но най-важно за него е връзката му с Бог. Вярва в силата на манифестирането и позитивната енергия. 

„Ставам много, много рано. Обикновено ставам около 5:00 сутринта. Винаги ставам преди зазоряване. Всеки ден правя сауна и понякога се потапям в студена вода, а понякога не. Много по-добре се справям с топлината, отколкото със студа. Слушам много подкастове и чета книги. Сутрин винаги ще се настроя за благодарност, което означава, че ще кажа на глас, докато вървя: Благодаря ти, Боже. Благодаря ти, Боже, за покрива над главата ми“, категоричен е Рафати. 

И така вече години наред Халил Рафати е пример за това, че никога не е късно човек да преобърне живота си. Дори и на дъното, винаги има път нагоре.

„Какво бих им казал? Бих казал: "Предайте се, спрете, предайте се, откажете се, вдигнете ръце". Хората смятат, че да се предадеш е лошо. Аз мисля, че предаването е невероятно. Когато се предадете, вие се присъединявате към армията на победителите. Хората ми казваха: Е, ти си изтрезнял. Но как? Какво се случи? И аз казах: Не знам. Предполагам, че забравих да умра. И когато казах това си помислих: "О, Боже мой, от това би излязла страхотна книга.” И седем години по-късно написах книгата“, завършва той.

Халил помага ежедневно на хора, които са били на улицата и са се поддали на наркотиците. Вече над 50-годишна възраст е по-здрав и по-щастлив от всякога. Пише книги, преподава йога, вдъхновява и продължава да се бори.