Увеличаване на заплати и пенсии, облагане на свръхпечалбите в енергетиката, разделяне на ВСС на два съвета, механизъм за разследване на главния прокурор, дигитализация на здравеопазването и България в Шенген до края на 2023 г. – това са само малка част от приоритетите на проектокабинета на „Продължаваме промяната“, около които партията ще търси подкрепа от останалите формации в 48-ото Народно събрание.

По-рано днес кандидатът за премиер на „Промяната“ акад. Николай Денков прие от президента Румен Радев втория проучвателен мандат за съставяне на кабинет. Срокът за неговото изпълнение е 7 дни.

От „Продължаваме промяната“ представиха проект на решение за определяне на приоритетните национални цели и задачи в рамките на 48-ото Народно събрание. Предстои проекторешението да бъде внесено в парламента за гласуване, като от резултата от вота ще зависи и съдбата на проектокабинета „Денков“. По думите на кандидат-премиера засега е събрана подкрепа от 109 народни представители, което не е достатъчно за приемането на законите по изпълнението на всички задачи, залегнали в програмата. 

„Така че това е истинската дискусия, която предстои“, каза акад. Денков след получаването на втория мандат от президента за съставяне на редовно правителство.

I. Права за работещите хоум офис и „стартъп виза“ за чуждестранни предприемачи

Първата група на приоритети, които си поставя проектокабинетът на акад. Николай Денков, са в областта на икономиката.

От „Продължаваме промяната“ настояват за ускоряване на работата по приемане на всички законопроекти и мерки, свързани с реформите по националния План за възстановяване и устойчивост.

В сферата на данъчното облагане от партията предвиждат запазване на текущите данъчни ставки, но въвеждане на „допълнителна солидарна вноска“ за облагане на свръхпечалбите в сферата на енергетиката, като приходите от нея бъдат преразпределени целево в помощ на бизнеса и битовите потребители.

Бившите управляващи обещават електронно управление и модернизация на администрацията чрез дигитализация на системата на здравеопазването и осъвременяване на трудовото законодателство, включително с облекчаване на условията за дистанционна работа и регламентирането на правата на работещите дистанционно. Освен това от „Промяната“ се застъпват за електронно трудово досие и електронна трудова книжка, както и въвеждането на „стартъп виза“ за привличане на предприемачи и високотехнологични компании. Всичко това със срок до юни 2023 г.

II. Контрол на главния прокурор и 2% от БВП за отбрана

В областта на националната сигурност и правовия ред от „Промяната“ предлагат създаване на инвестиционен фонд за превъоръжаване, като разходите за отбрана достигнат 2% от БВП, каквото е и изискването на НАТО.

Проектокабинетът „Денков“ си поставя за цел и реформиране на КПКОНПИ – това включва предоставянето на разследващи функции на комисията, а ръководството ѝ да бъде избирано от Народното събрание по предложение от Министерския съвет. Сред останалите предложения са създаването на работещ механизъм за разследване на главния прокурор и заместниците му от независим съдия, както и за подобряване на досъдебното производство съгласно препоръките на Венецианската комисия. От партията ще настояват още за ефективен конституционен механизъм за търсене на отговорност, отчетност и освобождаване на главния прокурор.

Промените се предвиждат и в структурата на ВСС – от „Продължаваме промяната“ предлагат разделянето на висшия съдебен орган на два съвета: самостоятелен прокурорски съвет, в който мнозинство имат членове, избрани от парламента, и висш съдебен съвет, в който мнозинство имат съдии, избрани от съдии.

Сред останалите приоритети на партията в областта на правовия ред е възможност на разследващите органи да образуват досъдебно производство след уведомяване на прокурор, както и прехвърляне на разследващите функции за корупционни престъпления от националното следствие към органите на МВР.

От партията предвиждат още промени в режима за назначаване и освобождаване на председателите на НСО, ДАТО, ДАНС и СВР и главния секретар на МВР. забрана на частните лаборатории за контрол на храните, промени в Изборния кодекс, продължаване на подкрепата за Украйна, както и членство на България в Шенген до края на 2023 г.

III. Нови ядрени мощности?

В сферата на енергетиката прокетокабинетът „Денков“ ще се стреми към енергийна независимост чрез „развитие на разнообразни енергийни източници“. Това включва изграждането на повече мощности от възобновяеми енергийни източници, осигуряване на допълнителни количества природен газ, разширяване на хранилището в Чирен, „качествен ремонт на ПАВЕЦ „Чаира“.

От партията не изключват възможността за развитие на нови ядрени мощности и обещават обществено обсъждане по темата.

Програмата предвижда запазване в експлоатация на комплекса „Марица-Изток“, докато дейността му е икономически изгодна, но „при спазване на екологичните изисквания“.

Санирането на жилищни сгради също намира място в приоритетите на проектокабинета на акад. Денков.

От „Продължаваме промяната“ обещават „пълна прозрачност и професионализъм в управлението на горите“ чрез изграждането на самостоятелно горско ведомство и въвеждане на принципа „ползвателят плаща“ за всички дървесни и недървесни продукти и плащане за екосистемните услуги.

IV. За справяне с демографската криза – 8500 лв. еднократна помощ за майки студентки

В социалната сфера „Продължаваме промяната“ не пестят приоритети – от партията обещават повишение на редица социални плащания.

Сред тях са вдигане на минималната заплата до 50% от средната за страната, увеличаване на еднократната помощ при раждане като част от усилията за преодоляване на демографската криза (за майки-студентки помощта възлиза на 8500 лв.), увеличаване на вдовишките пенсии с 30%, приемане на дефиниция за енергийна бедност и таргетирани енергийни помощи и компенсации.

Програмата предвижда още средната заплата на педагогическите специалисти в предучилищното и училищното образование, както и на лекарите, да съответства на 125% от средната работна заплата, а за медицински сестри – на 90% от средното възнаграждение у нас.

Въпреки всички заложени разходи и увеличения, от „Промяната“ уверяват, че те са планирани така, че да не надвишават дефицит от 3% от БВП, „изчислени спрямо реалното изпълнение на бюджет 2022 г. и реалистични допускания за макроикономическата рамка за 2023 г.“