Свят

Протестите в Иран и цената на промяната

От Ирина Иванова Ирина Иванова Журналист

Смъртта на едно младо момиче се превърна в двигател на съпротивата в Иран. Махса Амини е арестувана. Според моралната полиция не е носила хиджаба си правилно, според строгите предписания на Ислямската република. Махса умира 3 дни по-късно. Официалната версия на властите – получила e инфаркт. Имала и други заболявания. За да подкрепят версията си, разпространиха видео, на което се вижда как припада в ареста.

 

Смъртта на Махса разпали протестното движение в Иран и Кюрдистан. Иранските власти упражняват натиск върху семейството й да не дават информация на медиите и света. Махса е гневният глас на хората в Иран в момента. 

Ерфан Мортезаей, братовчед на Махса Амини

Снимки от болницата, на които се виждат следите от нанесения побой над младата кюрдка, разпалиха гнева на иранците. Първите протести бяха именно пред болницата в Техеран, в която почина Махса, след това на погребението в родния й Сакез. Бързо обхванаха почти цялата страна. 

Жени и млади хора поведоха призива за промяна. Сваляха хиджабите си, рязаха косите си. Към тяхната съпротива се включиха и мъже. Съвсем скоро исканията на протестиращите се разраснаха – те поискаха смяна на режима на аятоласите. 

 

Лозунгите на хората са не само за прекратяване на моралната полиция, но и за прекратяване на тази система. Вярно е, че едно от исканията е да се сложи край на задължителния хиджаб, но истинското искане включва премахването на този режим. 

Нашмил Абди

Мисля, че убийството на Махса вероятно беше последната капка, която преля. Това може да е началото на голяма промяна. Притеснява ни какво ще направят властите. Видяхме как помогнаха на Башар Асад – знаете, Иран, беше замесен в убийството на хиляди хора.

Махмуд Амири Мохадам, НПО “Човешките права в Иран”

Режимът в Техеран отвърна. Със сила. Полетяха куршуми. Mасови арести и побои, но демонстрациите не спряха. Две седмици, докато гражданите и гвардията воюваха по улиците, върховният духовен водач и лидер на Иран Али Хаменей мълчеше. В първото си изявление той обвини чужди сили за протестите в Иран. 

 

Кой планира протестите? Очевидно е, че е Америка – лъжливият, узурпаторски ционистки режим, заедно с платените си агенти, с помощта на няколко предатели иранци в чужбина. 

Али Хаменей, върховен лидер на Иран

Според Хаменей демонстрантите били малцинство, което може да бъде "дисциплинирано и управлявано".

По данни на правозащитни организации от средата на септември – това така наречено малцинство всъщност организира повече от 1000 протеста в над 150 градове в Иран.

Свободата на иранския народ беше обвързана със свободата на жените. Разбиране, че ако те не бъдат свободни, никой няма да бъде, а режимът няма да се промени.

Демонстрациите привлякоха внимание и подкрепа и извън територията на Иран.

Недоволството обхвана почти цялата страна, а натискът на режима още повече се ожесточи. 
По данни на правозащитни групи повече от 500 иранци са били убити по време на протестите. Сред жертвите са и десетки деца.

Над 18 000 души бяха арестувани – обикновени иранци, активисти, журналисти, най-популярната актриса в страната Тaранe Алидусти и музиканти като Тумаж Салехи, който сега е заплашен от екзекуция, защото подкрепяше протестите – както на улицата, така и в своето творчество, и Шеруин Хаджипур, който написа неофициалния химн на протестите.  

Ежедневните свидетелства за бруталните репресии на Иран срещу собствените ѝ граждани, убийства, неоснователни задържания, допълнително разгневиха милионите иранци, които продължиха да рискуват живота си в името на промяната.

Зад голяма част от насилието стои Революционната гвардия, мощна структура, създадена броени месеци след Ислямската революция от 1979 г., която се подчинява пряко на върховния лидер Али Хаменей и е санкционирана от САЩ и други страни като терористична група.

Корпусът разполага със собствени военноморски, космически, разузнавателни, сухопътни и чуждестранни сили, както и със собствена милиция - доброволци, известни като Басидж. 

 

Проблемът не е в няколко бунтовници на улицата, въпреки че всеки бунтовник, всеки терорист трябва да бъде наказан. Битката е много по-голяма. 

Али Хаменей, върховен лидер на Иран

Първата публична екзекуция заради протестите дойде по-малко от 2 седмици след тези думи на Хаменей. 

23-годишният Мохсен Шекари беше обесен след като Революционният съд го призна за виновен във "враждебност срещу Бога. Той беше обвинен, че е блокирал главен път в Техеран и е ранил член на "Басидж”. 

Международната общност осъди екзекуцията.

 

Това е много обезпокоително и очевидно има за цел да предизвика смразяващ ефект върху останалите протестиращи.

Фолкер Тюрк, върховен комисар на ООН по правата на човека

Западът наложи серия от санкции на режима в Иран заради бруталните репресии, както и заради ролята на Техеран във войната на Русия в Украйна. 

 

Смятаме за неприемливо използването на смъртното наказание като инструмент за репресии срещу протестиращите.

Жозеп Борел 

Неправителствени организации и активисти предупредиха,че това не е достатъчно. Че екзекуциите може да станат ежедневие, ако в Техеран не се изправят пред “практически последствия в международен план.

 

Европа и САЩ реагираха много плахо на развоя на събитията. И за мен е ясно, че те се опитват да спечелят политическа точка за собствените си цели в преговорите към ядрената сделка, които са в застой.

Хади Гаеми, директор на Центъра за правата на човека в Иран 

Последва и втора публична екзекуция. Знае се, че най-малко 39 протестиращи са застрашени от екзекуция или смъртна присъда.

Иранските власти промениха тактиката. Първите знаци, че режимът усеща натиска дойдоха в началото на декември, когато главният прокурор заяви, че се преразглеждат правилата за носенето на хиджаб. Навсякъде се появи новината, че моралната полиция се разпуска. 

 

За мен никога не е имало смисъл в моралната полиция, надявам се сега наистина да бъде премахната. 

Фирузе, домакиня

Малко по-късно обаче иранските държавни медии категорично отхвърлиха коментарите на главния прокурор – настоявайки, че думите му се разбрани погрешно, Министерството на вътрешните работи е това, което контролира моралната полиция, а не съдебната власт.

Все пак някои иранци казват, че служителите на моралната полиция са все по-малко видими по улиците. 

 

Много по-добре е без морална полиция по улиците. Виждаш повече жени да се разхождат без хиджаб. Почти сякаш могат да решават сами за себе си. Мисля, че това е подобрение.

Фатме, студентка

Според други обаче това е тактика на режима за отвличане на вниманието.
И досега няма официално потвърждение за премахването на моралната полиция, която действа в Иран от 2006 г. Дори да е вярно, това надали ще промени политиката на Техеран за облеклото на жените.

Идеята за задължителния хиджаб идва през 1979 г. с края на монархията, Ислямската революция и началото на сегашния режим – на аятоласите.

И тогава хиляди жени протестираха, но нищо не се промени. От пролетта на 1983 г. всички жени в Иран са задължени да носят хиджаб. През годините правилата се променят - през 90-те се въвеждат наказания, които включват и лишаване от свобода. Мерки, които - на хартия - бяха смекчени до глоба и образователен курс по ислям.

Но през 2022 година протестите вече не са само за хиджаба. Демонстрациите са най-голямото предизвикателство пред теокрацията от десетилетие.

Критиците казват, че протести в Ислямската република е имало и преди, но не са довели до промяна. И този път ще се случи същото и в крайна сметка ще утихнат.

Но засега няма такива сигнали. Демонстрациите продължават, протестиращите не се отказват – обикновени хора, известни личности, активисти, мъже, жени – въпреки репресиите, въпреки заплахата за собствения им живот – с едно основно искане – промяна и край на режима на Ислямската република. 

 

Бруталната смърт на 22-годишната Махса Амини е повратна точка. Колеги, дъщерите на Иран са тези, които, въпреки че са подложени на нарастващ натиск, водят натиска за промяна. Жените са тези, които водят промяната, подкрепени от толкова много смели съюзници и приятели.  

Роберта Мецола, председател на ЕП