МОСВ: Има спад на фините прахови частици за 2022 г. Жители на Гълъбово – виждаме въздуха, който дишаме
Йоана Георгиева
Споделете статията
Най-малко 3000 делфина са умрели в Черно море от началото на войната в Украйна. Европейският съд в Люксембург осъди България за наднормени нива и системно нарушение по отношение на серния диоксид. Масова незаконна сеч във всички гори у нас. Това са само част от новините, свързани с климатичните промени у нас през изминалата година.
От 2017 г. насам България се намира в наказателна процедура от Европейската комисия, заради недопустимо замърсяване на въздуха. 5 години по-късно страната ни все още не може да се справи с превишаването допустимите норми за фини прахови частици и серен диоксид. Според екологичните организации основен причинител за това са въглищните централи.
Институциите не предприемат необходимите мерки, за да бъдат накарани тези системни замърсители, които в случая са свързани с енергийни олигарси, да предприемат мерки да си подобрят системите за пречистване на газове или да преминат към по-чисти технологии, или да бъдат временно или постоянно затворени, ако не могат да спазват съответните норми.
По данни на Министерство на околната среда през изминалата година са засечени три места със сериозно превишение на нормите - „Перник – Център“, „Гълъбово“ и „Димитровград – Раковски“. В Гълъбово са засечени 12 отклонения от нормата за серен диоксид, а в Димитровград - 23 от допустими 24.(Графика) Резултатът - жителите виждат въздуха,, който дишат.
Въздухът в Гълъбово е мръсен, дотолкова мръсен, че той се вижда под формата на фини въглищни частици, които летят във въздуха, понякога хрупат между зъбите и се лепят навсякъде, лепят се в домовете ни, лепят се в дворовете ни, по колите ни и най-страшното е, че се лепят по дробовете на родителите ни децата ни.
Според екоминистерството "не са отчетени превишения на емисии в атмосферния въздух" дори след аварията на 22 октомври тази година в централата в Гълъбово възникна авария. Срещу централата е заведено дело още през пролетта, но тя работи и към днешна дата.
Това са дела, които текат, те са пред съд, но централите се опитват да протакват възможно най-дълго време, за да продължават да работят и ние сме се присъединили на страната на институциите, за да ги подпомагаме с аргументи.
Екоминистерството не откликна на нито една покана за интервю от страна на Euronews Bulgaria. Изпратиха ни писмен отговор, според който през 2021 г. най-голям брой превишения на средноденонощната норма за ФПЧ10 са регистрирани в градовете Пловдив, Силистра, Асеновград, София, Монтана и Видин. В становището им се уточнява. че тенденцията е към спад на замърсяването.
А какви са възможните решения? В София, например, е създадена програма, по която старите печки на дърва и въглища да се заменят с климатици, уреди на пелети или уреди на газ. Друго решение са фотоволтаиците. У нас обаче процедурата за инсталация все още е тромава, смятат еко организации.
Последното нещо, което направихме е да предложим едно решение, проектозакон, който премина доста дебати помежду ни с други НПО. В момента този закон се намира в парламента, оттук нататък той е в ръцете на депутатите.
В Румъния например в плана за възстановяване и устойчивост за хората, които са в този сектор им се предоставя възможност да си закупят соларни системи за домовете си, с които да се включат в енергийния преход.
И ако за нас климатичните промени не са толкова видими, то за страни като Италия те вече са действителност. Елизабет Рейнери е член от младежката организация COY-17 част от глобалната конференция COP-27 която събра световни лидери преди няколко месеца в Египет, за да обсъди проблемите пред климата. Елизабет вярва, че трябва да бъдат предприети правителствени мерки в световен мащаб.
Tази година Италия бе ударена от голяма суша, Това засяга и нас, и нашето ежедневие. В някои общини в северна Италия водата беше на режим. Понякога не можеше да използваш вода, не можеше да си полееш градината защото водата трябваше да се използва за наистина важните неща. Така че климатичната промяна афектира животите ни в момента, реалност е тук.
А за COY -17 тя разказа, че младежката организация е предала на световните лидери документ наречен “Младежко изявление”, което съдържа зелени решения за енергетиката и транспорта.
Това беше страхотно, защото трябва да направим младежта по-въвлечена. Гласовете ни трябва да бъдат чути, защото като млади хора сме сред най-засегнатите от климатичната промяна.
Интересуват ли се обаче младите хора у нас от промените в климата? Според Станислав и Илиян темата е важна, но смятат, че не се приоритизира особено. „За хората все още няма толкова големи промени, ако не си на някакво място, където те наводнява или примерно в САЩ са зачестили торнадота“, казва Илиян. „Трябва генерално голяма част от хората да направят голямо движение, защото повечето промени идват от горива, което трудно сами ще успеят хората да направят, това са големи корпорации, организации, много сложни системи, които трябва да се променят.“, мисли Станислав. „Може би заселването на повече дървета ще е като хубаво начало и тези изгаряния на горива също трябва да се спрат“, каза Иван.
Всяка следваща година, в която в страната ни продължава да има нарушения в нормите за въздуха, има риск да стартира нова процедура. За 2022г. Европейската комисия предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, тъй като страната ни не е осигурила цялостно изпълнение на решението от 2017г. Глобите, които ни грозят са огромни, а последиците от замърсяването на въздуха са не само финансови и здравни, но са част от причините за затопляне на планетата.
Споделете статията
