„С баба ти все още не бяхме сключили брак, беше пролетта на 1959 година. Пеле щеше да идва в България със Сантош за приятелски мачове с националния отбор. Голямо събитие, едва намерихме билети, но двамата с нея бяхме на стадиона. Страшен порой, през цялото време не спря да вали. „Васил Левски“ се пукаше по шевовете, имаше и правостоящи по стълбите. И аз, и баба ти – и ние там, под дъжда. Предложих й да си ходим, да не се намокри, нали е жена, ама тя категорично отказа. Че кога друг път ще видим Пеле?“

Тази история е разказана на автора на тези редове лично от дядо му. И е едно от многото доказателства за величието на легендарния бразилец, който почина на 82-годишна възраст. Млади, стари, мъже, жени – всички са запленени от магията му. И всеки иска да се докосне до нея.

Роден на 23 октомври 1940 г. в Треш Корасоиш, щата Минаш Жерайш, в семейството на Дондиньо (бивш футболист на Флуминензе) и Селест Аранчис, Едсон Аранчис до Нашименто, станал известен като Пеле, израства в трудни условия. Татко му трябва да прекрати футболната си кариера поради контузия, парите са малко. Младият Пеле е принуден да помага за бюджета, работейки като сервитьор. Родителите му са толкова бедни, че въпреки желанието на бащата да научи сина си да играе футбол, това се случва не с истинска топка, а с грейпфрут, завързан за връвчица или със стар чорап, натъпкан със смачкани вестници.

Хлапето обаче демонстрира заложби, пък и постепенно се влюбва в играта. Когато през 1950 г. скромният Уругвай побеждава Бразилия и печели Световната купа на „Маракана“, Дондиньо се разплаква. Още ненавършил 10, Пеле се обръща към него и казва: „Спокойно, тате, аз ще спечеля Световното за теб и за Бразилия някой ден“.

Преди това да се случи, той първоначално играе футзал, а на 15 се присъединява към Сантош. Дебютира на 7 септември 1956 г. срещу Коринтианс и помага на своя тим да спечели със 7:1, като бележи едно от попаденията. Веднага местни журналисти му лепват етикета „бъдеща суперзвезда“, а няма и година след първия си двубой в мъжкия футбол, той е повикан и в националния отбор на Бразилия.

Пренасяме се до 1958-а, когато кариоките започват да пишат неповторимата си история на световната футболна сцена, вдъхновени от голобрадия Пеле. Мондиалът в Швеция е първият, в който те ликуват, надвивайки скандинавските си домакини във финала с 5:2. Два от тези голове са тъкмо на великана с номер 10 на гърба. Истината е, че в груповата фаза той не се разписва нито веднъж, но с идването на решаващите срещи просто е неудържим. Бележи ключовото попадение за 1:0 над Уелс на четвъртфиналите, после хеттрик във вратата на Франция на полуфинал, и споменатите два гола във финала. Пеле изпълнява обещанието към баща си, печелейки световната титла!

Само на този Мондиал той постига забележителни неща и поставя рекорди, неподобрени и до днес – най-млад световен шампион (на 17 г. и 234 дни), най-млад реализатор на Мондиал, най-млад автор на хеттрик на Световно… Върхови постижения, които с течение на времето се трупат все повече и повече.

И за които, да не се лъжем, знаят вероятно и децата. 643 гола в 659 мача за Сантош; общо 1283 попадения в 1363 срещи в цялата му кариера; единственият трикратен световен шампион; все още водещ голмайстор на Бразилия, макар и делящ първото място с Неймар; най-много асистенции в историята на Световни първенства; човек, определян за най-великия футболист на всички времена…! И можем да си говорим за всеки един рекорд, за всяко Световно, за титлите със Сантош, но все ми се струва, че друго е по-ключово…

Да, защото Пеле не е просто статистика и цифри. Те са ясни и неоспорими. Пеле е нещо много повече. Той е явление, той е атлет от най-висша класа, той е любов, той е вдъхновение, той е магия… Той е Краля!

Не са много хората, които могат да се похвалят, че са спрели война. Но Пеле е един от тях. Толкова сериозно е влиянието му.

Става дума за Гражданската война в Нигерия, която се води между 1967-а и 1970 г. Брутално кървав конфликт с милиони жертви! Който обаче е временно прекъснат, когато през януари 1969-а Пеле и съотборниците му от Сантош пристигат за контрола с националния тим на страната. Документирано е, че враждуващите страни стигат до споразумение да прекратят бойните действия за 48 часа, за да може всички да се насладят на футбола от най-висше качество, който Пеле и компания практикуват. Някои легенди твърдят, че даже войници от двете армии са ангажирани с охраната на двубоя и стоят рамо до рамо докато той се играе, сякаш война няма. Жилмар и Коутиньо обаче разказват, че едва качили се в самолета, футболистите започнали да чуват изстрели, подновяващи битката. Така или иначе, в мемоарите си самият Пеле твърди, че докато Сантош е в Нигерия, войната е спряла временно.    

Но… затова футболът е най-великата игра. Той гради мостове, които други са изгорили. Той е наслада за душата, за сетивата. Обединява, създава приятелства, вдъхновява. Кара ни да забравяме трудните моменти, дори и за малко. И го прави по изключително красив и елегантен начин, който понякога спира дъха ни и едновременно с това кара сърцето да бие с 200 удара в минута.

Всъщност… Футболът е Пеле, а Пеле е футболът…