Какви са перспективите за приемане на България и Румъния в Шенген, след като двете държави бяха блокирани миналата седмица? Отговорите потърсиха колегите от Euronews Румъния. Чуйте мнението на преподавателя по дипломатически науки в Оксфордския университет Корнелиу Бьола:

„Опитът за промяна на Шенгенската система ще бъде проблем за Австрия. От дипломатическа гледна точка това може да бъде инициирано като дебат, но Европейската комисия сега избягва да го прави, защото означва да отвори кутията на Пандора“, коментира проф. Бьола.

Вижте цялото интервю:

Андрея Трандафиреску, журналист: Европейските служители ни благодариха за усилията и казаха, че заслужаваме да бъдем в Шенгенското пространство, но не се знае кога. Та кога ще се случи това?

Това е благоприятна почва. Смятам, че тази нагласа трябва да продължи. Следващата седмица ще има Европейски съвет, с държавните и правителствените ръководители, там трябва да получим декларация, защото има риск тази тема да бъде поставена в чекмеджето за дълго време, а това не бива да се случва.

Беше добре известно, че Австрия ще се възползва нечестно от вътрешнополитическата ситуация. Смятам, че много съюзници, включително Комисията, трябва да продължат да получават определени обяснения. Европейският съвет е инструментът, по който този ангажимент може да бъде формализиран през следващата седмица, евентуално под формата на декларация на държавните глави.

Този въпрос не бива да остава на втори план, може би това е намерението на Австрия, но това не бива да се случва. Еврокомисарят каза, че по време на нейния мандат следващите избори ще се проведат през 2024 г., Тоест евентуално при шведското председателство, започващо на 1 януари, или по време на испанското, което започва на 1 юли, ще се постави този въпрос, но инерцията не бива да бъде изгубена.

Така че Австрия да разбере, че подобно отношение ѝ носи само краткосрочна печалба, като се имат предвид изборите през януари. начинът, по който се отнасят към източните съседи, е неприемлив.

Андрея Трандафиреску, журналист: Вярвате ли, че ще настъпи момент, в който Австрия ще промени отношението си към нас?

Както казах, те се опитват да прокарат промяна на Шенгенската система, това вече е проблем за Австрия. От дипломатическа гледна точка това може да бъде инициирано като дебат, но Европейската комисия сега избягва да го прави, защото означава да отвори кутията на Пандора. Да се преразгледа Шенген по отношение на реформите.. Има много проблеми и много държави не знаят как ще свърши всичко това.. Особено когато Европейската комисия е много активна и когато говорим за Украйна, и за енергийния преход.

Има много други въпроси, които тя трябва да следи. Тя предложи подкрепата си на Румъния, на България, но поставянето на Шенгенския въпрос отново ще по-сложно.

Това, което може да се направи, особено предвид факта, че президентът на Франция Макрон, изрази подкрепа за Румъния. Той настоява няколко пъти да се разгледат някои възражения, повдигнати от Австрия.

Например през март или февруари президентът Макрон спомена идея за създаването на Шенген с принудителна ръка, нещо като оперативна група, която да реагира в критични моменти. Това би могло да успокои някои страхове на Австрия. По това трябва да се работи, а не да се води двустранен спор с Австрия, това би решило много.

Както казах, отношението на Австрия няма да бъде лесно забравено, но ние трябва да го преодолеем, защото нейният глас е необходим. Сътрудничество с Франция и Брюксел през следващите месеци по въпроса със Шенгенското пространство, е важно, тъй като можем да се възползваме от ситуацията с Австрия. Това би могло да доведе до някакви резултати.

Андрея Трандафиреску, журналист: Нека си спомним обаче, че малко преди решението Румъния и България да не влязат в Шенгенското пространство, Германия и Люксембург закриляха двете страни и заплашваха да блокират присъединяването на Хърватия към Шенген, така желано от Австрия. Как трябва да разбираме поведението им?

Това беше инициатива или поне някакъв доклад, пристигнал чрез журналистически източници. Проблемът е обаче от една лоша ситуация да се направи още по-лоша.

Ясно е, че Румъния е замесена в този сценарий, в това нечестно австрийско противопоставяне. До каква степен бихте искали да влошите това обаче, ангажирайки несправедливост и спрямо Хърватия. За Хърватия не е имала дилеми. Мнозинството от останалите страни я подкрепиха. Може би Германия и Люксембург се опитаха по някакъв начин да видят до каква степен Австрия ще бъде отворена за определено предложение.

Изненадващо, е, че не са подходили по-систематично, въпреки че румънските политици говориха за възможността за известно прекъсване на връзката.

Защото те можеха да обсъдят този въпрос, но казаха, че е много трудно от техническа гледна точка, тъй като не са имали конкретен доклад. Все пак решения се вземат на базата на данни, а не на базата на впечатления.

Предстои да видим дали си струва да предложим този сценарий, но както казах, той трябва да бъде поставен на масата само ако има вероятност за успех. А не да осъзнаем по-късно, че сме инвестирали в Шенгенска система на граница с България, но и Австрия е започнала да използва същите възражения..

Така че трябва да се работи по това. И румънският посланик във Виена, и румънската делегация в Брюксел, и бих казал, че румънското посолство в Париж биха могли да дадат идеи. Много важно този въпрос да не бъде заглушен, защото ще се загуби вниманието.

Европейската комисия, европейските партньори имат много цели, които опитват да постигнат.

Разбрах, че шведският посланик в Букурещ е готов да окаже подкрепа във връзка със шведското председателство, както и испанският посланик, когато те поемат председателството на Съвета през юли.

Този потенциал трябва да се използва, но преди това трябва да проверим как най-правилно.

Вижте интервюто във видеото.