В края на миналата седмица Международният фестивал на етнографското кино ОКО дойде в България, за да разкаже за най-тежките дни от историята на Украйна - от Гладомора, през Чернобил, чак до войната днес. Негов организатор е Тетяна Станева - бесарабска българка, дълбоко свързана както с Украйна, така и с България. С нея разговаряме за ролята на културата и изкуството по време на война и за живота между две държави.

Светът има нужда да чуе и говори за Украйна повече, категорична е бесарабската българка. Тя разказа, че в Украйна е растяла с един блян за България, за прародина, което не се е оправдало при първото ѝ посещение у нас.

След като през 2019 г. посещава национален фолклорен събор „Рожен“, Таня осъзнава, че ако не може да почерпи нищо от България, значи трябва да донесе.

Българката, родом от Украйна, подчерта, че военната помощ не е била единствената причина за отвореното писмо от октомври на бесарабските българи, отправено към институциите у нас.

„Най-първият пункт и мотивацията да направим това писмо, беше болката, която ние украинските българи чувстваме. Ние сме наранени от това, което правят политиците в България. От това, което срещаме в България и какви лъжи се разпространяват навсякъде. Направо на черното се казва бяло и обратното“, каза бесарабската българка.

Тя подчерта, че една от молбите в писмото е била и политиците да спрат да говорят от тяхно име, трупайки политически дивиденти.

„Не ми трябва животът без моята Украйна!“, категорична е Таня и подчерта, че там тя се чувства повече българка, отколкото в България.

Целия разговор вижте във видеото.