Общество

Проф. Весела Цакова: Какво е да си в топ 2% на най-влиятелните учени? | Най-умните в света

От Юлиян Стоянов Юлиян Стоянов Журналист

Професор Весела Цакова. Ръководител e на секция "Фазообразуване, кристални и аморфни материали" в института по физикохимия на БАН. Попада в топ 2% от класацията на Станфордския университет за влиянието им върху развитието на световната наука през изминалата 2021 година. Обича изобразителното изкуство, макар че не може да рисува, и киноизкуството. Занимава се с определен кръг от специфични материали базирани на полимери, които имат електрическа проводимост или казано по-просто…

 

И това е нещо супер екзотично, защото полимерите са това, което ние в живота наричаме пластмаса и смятам, че пластмасата, както всички знаят не провеждат електричество. Но тези, с които ние се занимаваме се оказват, че провеждат електричество.

проф. Весела Цакова

Завършва висшето си образование във Физическия факултет на СУ и се дипломира с отличие. Работи повече от 40 години в Института по физикохимия в БАН, където изминава пътя от експерт до професор и шеф на Института. Но в този живот човек винаги трябва да има план Б.

 

Затова казах, че ако не ме приемат в тази специалност, ще стават стюардеса. Така че покрих целия спектър на своите възможности. Предизвиках разбира се тих ужас в моето семейство, което не знаеше на какво да се надява. Да стана физик или да стана стюардеса. Но така или иначе станах студент във физическия факултет и то в най-силните групи на този випуск.

По това време повечето момичета са били в учителския профил. Но какво е да си жена в една мъжка среда? Оказва се, че това не е от голямо значение.

 

Аз не бих казала, че съм страдала от някакво специално отношение, негативно. И мисля, че всичко тук е въпрос на културата на средата, в която сте. Тук, когато дойдох в института също имаше жени, но не на много високи позиции. Но мисля, че всички, които са имали качества са имали възможността да се развиват. Мисля, че за България това не е съществен проблем.

Стотици хиляди души напускат страната ни през 90-е години. През това време професор Цакова следва в университета “Хайнрих Хайне” в Дюселдорф, а след това в Техническия университет в Дрезден, където среща и съпруга си. Но в момент, когато толкова много хора напускат България - те тръгват в обратна посока.

 

Ние добре се вписвахме там и до сега имам приятели, с които поддържаме връзки от това време. Аз винаги съм казвала, че на всяко летище в Германия имам едни домашни пантофи, като кацна в Германия и си обувам домашните немски пантофи и се чувствам чудесно, защото ползвам и езика без проблем. + Винаги съм се чувствала уютно. Но винаги има и други съображения. 

Няма момент в живота си, когато е усетила, че е покорила големия връх. Всеки ден покорява малки върхове - всеки един по-голям от следващия докато получи признанието от Станфордския университет за топ 2% най-влиятелни учени. А каква е формулата за успех и на каква цена идват големите постижения? 

 

Просто има някои условия, които човек трябва да изпълнява и с които да се съобразява. Първо трябва определено ниво на образованост, което не се постиа наведнъж. Образованието на учения е нещо, което трябва непрекъснато да се поддържа. Второ - трябва да има дисциплина и самодисциплина. Без това не може да има траен напредък в тази сфера.
Компромисите - зависи как се разглеждат. Зависи приоритетите на личността. За някои това са компромиси, за други не.

На този фон - къде се нарежда страната ни в класацията на Станфорд за най-добър учен? Отговорът не е особено приятен.

 

Нали знаете една чаша как може да се определи като полупразна и полупълна и аз мога да кажа нещата и по единия и по другия начин. Да, по-напред сме от някои държави. Дори и големи. Но за мен беше по-интересно сравнението с държавите от източна Европа, които са Полша, Унгария, Чехия, Словения. Сега, не претендирам, че ще бъда съвсем точна, но ми се струва, че от всички изброени са преди нас. Това за мен е малко обезнадеждаващо. И се питам защо стана така, след като вероятно след промените от началото на 90-е години сме имали горе-долу равен старт. Отговорът сигурно е сложен и изисква по-комплексен анализ, но ми се струва, че тези държави малко по-рано започнаха да инвестират в наука на национално ниво.

Много млади учени избират да се развиват в чужбина. Според проф. Цакова е трудно у нас да се създадат условия на един учен, който е работил в западна Европа и те да бъдат съпоставими.

 

Връщащият се винаги прави някакъв компромис с това. И вече зависи как успява да го отработи този компромис.

"

На младия човек бих казала, че първо трябва да запази любопитството си и второ трябва да се огледа за правилните учители, които могат и да го научат по същество, защото тука има и занаятчийство в края на краищата. Не е само интелектуална дейност", казва проф. Цакова.