Саймън Купър, Financial Times

Една сутрин обиколих с велосипед холандския град, в който съм израснал. Полето зад старата ни къща, където прекарах половината си детство, сега е покрито с постройки. Старият ми футболен клуб и гимназията ми сега също са в застроен район. В събота следобед на местната жп гара паркингът за велосипеди беше препълнен. Когато отидох в командировка до Амстердам, цялата сфера на услугите изглеждаше срината - безкрайно чакане за Юбер, пуста рецепция в хотела, затворени поради липса на сервитьори ресторанти в обедно време.

Знам, че прекомерното строителство и недостигът на персонал вече са глобални проблеми, но в Нидерландия те са особено остри. Страната няма достатъчно пространство и няма достатъчно персонал. Разбира се, една рецесия може временно да отпуши пазара на труда, но този проблем назря още преди пандемията и ще се появи отново, когато растежът се възобнови. проблемът беше остър преди пандемията и просто ще се появи отново, когато растежът се възобнови.

Нидерландия вероятно е първата страна, която е достигнала границите на икономическия растеж.

Други свръхразвити места като Залива, Ню Йорк и Сингапур могат да я последват, тъй като нямат място за нови работници и предприятия. А това повдига въпроса: може ли едно богато място да бъде щастливо, ако икономиката му спре да расте?

Ако се върнем назад, ще видим, че Нидерландия е била твърде подходяща за ерата на глобализацията. Търговската държава с най-голямото пристанище в Европа преживя 26 години непрекъснат икономически растеж до 2008 година. Сега тя е начело на индекса за глобализация KOF на ETH Zurich като най-глобализираната държава в света. И така населението ѝ расте като гъба.

Когато през 1979 г. броят им достигна 14 милиона, кралица Джулиана заяви: „Страната ни е пълна“. През 2010 г. статистическата служба на Нидерландия заяви, че населението вероятно никога няма да достигне 18 милиона. Днес то е 17,7 милиона и се увеличава.

В страната живеят 507 души на кв. км, което е почти пет пъти повече от средното за ЕС.

По-лошото е, че количеството годна за живеене земя ще намалява поради парадоксалната комбинация от покачването на морското равнище и засушаванията, която разрушава основите на къщите.

А търсенето на нови работници в холандската икономика изглежда ненаситно. 84% от работодателите съобщават за недостиг на работна ръка, сочи правителствено проучване. Надписите за набиране на персонал са вече почти на всяка витрина. Работодателите дори предлагат на новоназначените безплатни почивки.

Едно от препятствията пред растежа е, че холандците се радват на най-кратката средна работна седмица в развития свят - само 30,3 часа. Шестима от всеки 10 работници - предимно жени - са или на непълно работно време, или на временни договори. Правителството планира бонус за всички, които работят на пълно работно време, но много хора предпочитат дневното капучино в местното кафене. Стига да могат да бъдат обслужени...

Внасянето на повече работници мигранти не е популярна идея. През юни крайната десница изригна срещу министъра, който предложи да се наемат младежи от бедните френски предградия.

И така всяка възможност за растеж се сблъсква с ограничения на капацитета.

Неотдавна чаках на опашка три часа на летище "Схипхол", втория по големина авиационен център в света, защото не може да намери достатъчно охранители. Чуждестранните студенти, които заливат холандските университети, не могат да си намерят жилище. В условията на енергийна криза нидерландците затварят най-големия в Европа резервоар за природен газ, тъй като в препълнената с хора страна земетресенията, предизвикани от сондажите, разстройват съседите.

Или да вземем ASML, световния лидер в производството на оборудване за чипове. Базирана в малък град в сравнително спокойния югоизточен район на Нидерландия, тя е стълб на западния алианс в зараждащата се конфронтация с Китай. ASML наема стотици нови служители всеки месец, но само се опитайте да им намерите жилища и детегледачки. А местните защитници на дърветата забавиха мечтаната от ASML велоалея до централата.

Фантастично продуктивните холандски ферми са превърнали тази малка страна във втория по големина износител на селскостопанска продукция в света. Но много от 15-те милиона прасета и крави живеят в непосредствена близост до защитени природни зони, така че техните азотни емисии нарушават законите на ЕС.

Правителството разгневява фермерите, като ги затваря.

На теория това освобождава място за нови жилища, но кой ще ги построи и къде ще останат строителите?

Накратко, ако използваме езика на Лиз Тръс, холандската действителност е коалиция срещу растежа. Дори автоматизацията няма да оправи сектори като грижите за възрастни хора и строителството. В крайна сметка страната може да се наложи да се насочи към "стабилизиране на броя на населението" чрез ограничаване на трудовата миграция, съветва ръководителят на холандската инспекция по труда.

Новата държавна комисия "Демографско развитие 2050" може би ще се съгласи с това: Нуждае ли се една богата страна от по-висок растеж, който да отделя повече въглеродни емисии?

"Твърде много се фокусираме върху покупателната способност, но допълнителната покупателна способност едва ли ни прави по-щастливи", казва Сандра Флиппен, главен икономист на ABN Amro Bank. Въпреки това, отбелязва тя, през последните години видяхме как хората в стагниращи икономики "стават гневни и неудовлетворени".

Затова, ако границите на растежа се виждат, бъдете внимателни! 

*Заглавието е на euronewsbulgaria.com