Общество

Проф. Панайотов: Т.нар. съдебна реформа се състои в стремеж за кадрови промени в съдебната власт

От Диана Радева Диана Радева Водещ

За съдебна реформа по същество не става дума изобщо. Т.нар. Съдебна реформа е съсредоточена преди всичко относно създаването на законови възможности, евентуално и с допълнителни основания, за осъществяването на една или друга кадрова промяната, включително и в органите на съдебната власт.

Това заяви в студиото на „Добро утро, Европа“ проф. Пламен Панайотов, бивш вицепремиер и преподавател по наказателноправни науки  в СУ „Св. Климент Охридски.

Според него у нас има стремеж на една или повече политически сили да се домогнат до това да прокарат кадрови промени, както във ВСС, така и в инспектората към ВСС и относно позициите на т.нар. „трима големи“ в съдебната власт.

„За съдебна реформа би ставало дума, ако тези, които говорят по същество се обвържат с това да кажат кои са дефицитите в областта на гражданското, наказателното и административното правораздаване според тях и ако тези дефицити налагат приемането на пакет от нови закони, то да ги предложат на обществото да бъдат обсъдени, съответно приети в парламента и едва тогава, ако се установи, че хората на съответните ръководни позиции не могат да се справят с прилагането, съобразно с новоустановените с тези промени стандарти, да се поставят кадрови въпроси“, посочи проф. Панайотов.

По неговите думи в правораздаването у нас има много дефицити. Професорът посочи, че има приета концепция за наказателната политика на България за периода 2020-2025 година, но въпреки широката подкрепа, все още нищо от нея не се взема предвид в практиката на народните представители.

По чл. 345а от НК се предвижда наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода и кумулативно глоба от 5 до 10 хил. лева за това, ако човек подправи регистрационен номер на превозно средство. Това е по-тежко наказание, отколкото предвиденото по чл. 118 във връзка с чл. 116 за убийство на две или повече лица в състояние на физиологичен афект.

„С други думи, законодателстването на парче от хора, които нямат представа относно цялостната система на една или друга област на това законодателство води до резултати, които са абсолютно неприемливи от гледна точка основните принципи, в случая на наказателното право“, допълни професорът.

„Не е само проблемът в законите. Проблемът е по-общ. Ние не обръщаме внимание на причините и условията за един или друг вид престъпност“, отбеляза той.

По думите на професора у нас не се поставя сериозно въпросът за мащабите на наркотрафика и производството на наркотици.

„Докато ние не си дадем сметка кое действително поражда тези проблеми, ние няма да можем да реагираме адекватно“, подчерта проф. Панайотов.

„От една страна е необходимо да се осигурят критерии, които да водят до това професионалисти да се занимават с приложението на съответния закон, но е далеч по-важно и друго – професионализмът на тези хора да бъде съчетан с поне една базова почтеност“, категоричен е той.

Проф. Панайотов е на мнение, че сигналите, които дават политическите сили, говорят за това, че всяка от тях се готви за избори. 

Според него, тематични коалиции се появяват всеки ден, но няма нещо съществено, което да ни дава оптимизъм, че ще се сформира редовно правителство с достатъчен хоризонт.

Вижте целия разговор във видеото.