В Севлиево почитат паметта на големия преводач и китаист Петко Хинов
Euronews България
Споделете статията
Близки, приятели и съмишленици съвместно с община Севлиево почетоха с различни инициативи паметта на големия български преводач, синолог и писател Петко Хинов. Пред пълна зала в четвъртък беше представена автобиографичната му книга „Моята България, моят Китай”, заедно с възпоменателна фотоизложба, а вчера на тържествена сесия Хинов беше удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Севлиево”.
Като много духовен и изтънчен човек, с голям принос за развитието на българо-китайската култура, си спомниха за него близки и колеги.
Петко Хинов си отиде от този свят, преди да навърши 50 години на 4 септември тази година. Още от ученик, в Английската гимназия в Пловдив, той проявява голям интерес към източните бойни изкуства и китайската култура, разказва баща му д-р Тодор Хинов.
Петко, още като ученик в осми клас се увличаше от живота в Китай, от спорта – кунгфу, като страст, почна да тренира сам, търсеше източници.. говоря за 86-та, 87-ма година, по-късно започна да учи китайски език. Намерихме приятели в Софийския университет, китайска филология по това време нямаше, нямаше книги, всичко се изваждаше на ксерокс.. и пътуваше от Пловдив до София, за да изучава китайският език тогава. След като завърши Английската гимназия, веднага записа „Китайска филология”, точно я бяха открили и го приеха веднага, той всъщност е факултетен номер 1.
Още като ученик, Петко бил много четящ и имал афинитет към езиците, всяка свободна минута посвещавал на самообразоване.
„Влечението към езиците – църковнославянски, руски, каквото му падне, четеше и попиваше, много интересен беше. Като дете още носеше една 10-килограмова раница на гърба пълна с книги и върви в планината и се разхожда, и чете, чете… Споделяше с всички, че първото, което трябва да знае един българин, е да знае българския до съвършенство, за да навлезе в лоното на другите езици – като китайски, руски, сръбски. Той превеждаше на македонци, и на сърби, на манастирите превеждаше църковнославянски. Музикален, също музиката много го увличаше като малък още. Свиреше на пиано, китара“, разказва бащата на Петко Хинов.
Неговата по-малка сестра – Елена, си го спомня като талантлив и деликатен човек с изтънчена душевност.
За мен той беше образец за подражание, аз винаги съм го гледала с възхищение, изключително талантлив, надарен, всичко му се отдаваше! Свиреше на пиано, той ме вдъхнови аз да започна да свиря на пиано. Пееше чудесно, свиреше на китара, рисуваше изключително добре, изразяваше се изключително добре, той беше моят батко- образец за подражание! И вече последните години, когато той се завърна от Китай, живя тук, в Севлиево, в село Богатово, имахме повече възможност пак да се преоткрием и общуваме!
Семейството му си спомня с много топлота и благодарност за Петко.
„Той обичаше хората и хората го обичаха, аз не помня да е повишавал тон и да се е карал на човек и да е нямал търпението да го изслуша. Всъщност едно от ценните му качества беше търпението, не съм виждал такъв човек, фамилията, като че ли няма такъв човек“, споделя д-р Тодор Хинов.
„За мен той беше изтънчена душа, изключително усетлив човек, пример за сдържаност, за скромност, ерудиция, любов към книгата, честност, трудолюбие – това са добродетелите, с които аз го помня“, допълва сестрата на големия български преводач и писател.
През 2010 Петко Хинов заминава за Китай, където работи като учител по английски език във Фошан. В Китай той създава семейство със Сяо Ли, а през 2013 година се завръща с нея и децата в България. Оттогава работи у нас като преводач от китайски, старокитайски, старобългарски, староруски, като сътрудник, редактор и консултант на издателство „Изток-Запад“.
Загубата на Петко Хинов е изключително тежка, това е загуба за цялата българска култура. Аз имах привилегията да го познавам много близко, и работихме изключително интензивно. И успяхме за 10 години да издадем много сериозни книги. Основното постижение на преводача Петко Хинов е „Сън в алени покои“. Това един от най-знаменитите романи в човешката история, не случайно е включен в един списък на десетте най-велики книги в човешката история. В 4 тома е, всеки том е по 600 страници, това е старокитайски.. има страшно много стихове! За 10 години Петко Хинов преведе четирите тома на „Сън в алени покои“, преведе 4 тома на „Чудните дела на съдията Бао“, 6 книжки на основни понятия на китайската мисъл и култура, първата книга която направихме е знаменита книга „33 стратегеми“, след това преведохме „Бит и душевност на моя народ” на Лин Ютан, който е нобелов лауреат.
Книгата му, която излезе посмъртно – „Моята България, Моят Китай“, в огромната си част е посветена на неговата голяма любов Сяо Ли, която той нежно нарича Лили. В нея той под формата на лирични фрагменти описва тяхното запознанство и живота им в Китай, създаването на семейство. Книгата разкрива чистата му любов и нежност към нея и описва Сяо Ли като голямо вдъхновение и предана спътничка в живота на Петко.
Той превежда от старокитайски на български и даже някои неща знаеше по-хубаво от мен. Аз като чета, не мога да разбирам! Той четеше много, много книги, винаги беше с книга, нито минута без! Всички спомени за него са хубави!
Много съграждани, почитатели, приятели и близки се събраха в залата на Община Севлиево, за да уважат премиерата на автобиографичната му книга. Това е поредната книга, отпечатана от издателство „Изток- Запад“. Сътрудничеството с Петко Хинов през годините, най- вече като преводач, от издателството определят като много ползотворно, а него самият – като уникален автор, духовен и светъл човек, богатство за българската култура.
Събитието уважиха и представители на Институт „Конфуций“ в София и Велико Търново. Те припомниха приноса на Петко Хинов като синолог, и че в Китай е участвал в много културни и научни форуми, което оставя дълбоко впечатление у китайската публика, която го приема и обича истински.
Тя е писана на английски език, казва се „Моята България, моят Китай” и характерното за нея, че виждаме способностите на Петко Хинов в пълния им блясък. Книгата е като излята, тя се чете на един дъх. Характерна беше реакцията на коректорката. Тя ми се обади и каза – за пръв път от толкова време чета толкова красиво произведение на български език! Един изключително богат български език на един много дълбоко духовен човек! Петко виждаше своето призвание в това да направи достояние на българския читател образците на китайската мисловност, на китайската култура!
През последните години Петко Хинов активно участваше в образователния и културен живот в Севлиево. Вчера той бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Севлиево”.
„Петко Хинов е един от най- добрите български преводачи, богослови, наш съгражданин, който твърде рано напусна земният си път, но това което оставя след себе си заслужава уважение! Той също е един прекрасен автор - писател, който пише поезия и проза, един от активните участници в литературния клуб на нашия град. Той беше инициаторът, модаретор и основен двигател на това, Севлиево да сключи меморандум за партньорство с район Нанхай от град Фошан в Китай, това се случи през 2017 година и продължава до днес, партньорски отношения. Той беше организатор и преподавател на първата паралелка за изучаване на китайски език в Севлиево. Една изключителна личност, която заслужава уважение и наистина на последното заседание на Общинския съвет бе взето решение той посмъртно да получи почетен знак Севлиево“, заяви кметът на град Севлиево Иван Иванов.
Вълнуваме се и се радваме едновременно, защото вярваме, че той е тук, сред нас в момента! И ни благодари, както и ние му благодарим, че това се случва, въпреки че той физически не е жив!
Делото на Петко Хинов, така рано напуснал земния живот, тепърва ще бъде оценявано по достойнство. Българинът допринесе много за популяризирането на китайската култура у нас и остави мащабно наследство от преводи на образци на световната литература, и спомен за възвишен ум, отдаден в полза на човечеството.
Споделете статията
