Специално за Euronews Bulgaria говори носителят на Нобелова награда за мир от руската правозащитна организация "Мемориал" Сергей Давидис.

Как приехте новината за това, че "Мемориал" е сред лауреатите на тазгодишната Нобелова награда за мир и какво означава тази награда за организацията?

От една страна я приех с изненада, защото лично аз не очаквах, че ще я получим. От друга страна - с благодарност. Разбираме, че тази награда, която беше присъдена на голямото семейство на "Мемориал" заедно с украинския "Център за граждански свободи" и Алес Беляцки, фактически и за неговата правозащитна организация "Весна" - това не е награда само за тези организации. Това е декларация за универсалността на човешките права и за важността на борбата за демократичните ценности, за оценката на хората не според тяхната националност, а по това какво правят те. За ценностите, към които се придържат и за които се борят. Това е изключително важно.

В наше лице това е награда за цялата правозащитна общност в Русия. За цялото гражданско общество, което се бори с войната чрез различни способи. Непосредствено и за нас това е много важно и ценно. Това е знак за признание на нашата работа вече повече от 30 години.

Разбира се, тя е свързана с факта, че бяхме незаконно ликвидирани. Това е още един знак на подкрепа към нашите организации и ние сме изключително признателни за всичко това.

Интересно съвпадение е, че получихте наградата на рождения ден на Владимир Путин. Мислите ли, че това беше и знак към руския президент, чийто режим беше и причината за ликвидирането на "Мемориал" в Русия?

Честно казано не мисля. Това не е толкова важно събитие, за да му отдаваме голямо значение. Тук по-скоро виждам символична връзка с годишнината от убийството на Анна Степaновна Политкoвская - правозащитницата, която си сътрудничеше активно с "Мемориал". Поръчителите на нейното убийство все още не са открити. И в този случай дори не мисля, че Нобеловият комитет е търсил връзка. Ако говорим за символи, по-важна е паметта на Политковская, отколкото каквото и да било, свързано с Путин.

Очаквате ли, че след получаването на Нобеловата награда за мир срещу "Мемориал" ще има още по-големи репресии?

Честно казано, от една страна нашата организация - и правозащитният център "Мемориал", който представлявам аз, и международният "Мемориал", който се занимава с въпросите за историческата памет вече бяха затворени. А да затвориш "Мемориал" като същност, като явление, като институция е невъзможно. Защото има търсене и за съхраняването на историческата памет, и от страна на хората, чиито права са нарушавани днес. Невъзможно е да забраниш хората, готови да се занимават с това както в Русия, така и за граница. Ясно е, че в такива драматични обстоятелства, в които се намираме, част от колегите, включително и аз, заминахме от Русия. Не мисля, че наградата непосредствено ще стане причина за преследвания. Ситуацията в Русия е такава, че подобни репресии могат да се очакват без каквато и да било връзка с конкретни поводи. Така или иначе натискът ще се увеличава. Тук по-скоро вниманието, което обръща целият свят на "Мемориал" като на един от лауреатите на Нобеловата награда за мир, ще се окаже полезно.

Запознати ли сте с работата на украинската правозащитна организация "Център за граждански свободи", който заедно с вас получи Нобеловата награда за мир? Работили ли сте заедно с тях до сега?

Да. Те са наши приятели, колеги, партньори. Сътрудничим си с тях от много години, особено след 2014 г. в началото на агресията на путинския режим срещу Украйна. Тогава възникнаха много въпроси, които решаваме съвместно. За подкрепата на заложниците на Кремъл в Русия, политическите затворници, преследвани от руския режим. Такива, които са преследвани в Крим или граждани на Русия.

А сега след началото на пълномащабната война към това прибавихме търсенето на военнопленници, на отвлечените от окупираните украински територии. Помагаме на украинските бежанци, които бяха принудени заради бойните действия да се отправят към Русия. Сътрудничим си активно в много различни направления и сега, и по-рано. Много се радваме за нашите колеги, чиято работа в Украйна е изключително важна.

Заедно с вас наградата получи и белоруският правозащитник Алес Беляцкий. Познавате ли се с него и какъв сигнал е това за Беларус по ваше мнение?

Лично аз се познавам с него. И Алес Беляцкий, и "Весна" също са ни близки приятели и партньори, с които си сътрудничим от много време. "Весна" води списъци на политическите затворници по съвместно разработената с нас методика. По нея и ние водим списъци за руските политически затворници.

Нивото на репресии в Беларус е поне два пъти по-голямо от репресиите в Русия. Фактът, че Алес Беляцкий получава наградата докато се намира в затвора, а при нас само е ликвидирана организацията, е индикатор колко е голяма разликата. Подкрепата за Алес Беляцкий и "Весна", за цялата правозащитна общност в Беларус е знак за солидарност на първо място. Това е своеобразно настояване Алес Беляцкий да бъде освободен като човек, който се занимава с изключително важно и полезно дело, а не с нещо, което може да бъде наказано с преследване и лишаване от свобода. Това е знак за подкрепа и лично към Алес, и спрямо всички белоруски правозащитници.

Целят свят реагира с одобрение на новината за спечелилите Нобеловата награда за мир тази година. Направи ми впечатление обаче коментарът на един от съветниците на украинския президент – Михаил Подоляк. Той написа, че е удивен от разбирането на Нобеловия комитет за мир и разкритикува „Мемориал“ за това, че не сте поставили началото на антивоенно движение в Русия. Как ви звучи това?

Напълно разбирам емоциите на украинските граждани и в частност тези на Михаил Подоляк. Когато държавата ни е започнала пълномащабна война срещу Украйна, когато всеки ден загиват украинци, мирни граждани, воини на фронта, които защитават своята страна от непровокирана агресия. Разбирам, че сега не му е до това да се опитва да разбира кои руснаци какви са, кои са добри и кои – лоши. Но това не означава, че ние се съгласяваме с тази оценка – че всички руснаци са еднакво лоши и виновни за войната.

До някаква степен всички сме отговорни за тази война. Ние я допуснахме и усилията ни не успяха да я предотвратят. Но „Мемориал“ още от 2014 г. последователно заема антивоенна позиция и продължаваме и сега. Вече ви разказах и за нашата работа в пряко взаимодействие с украинските ни колеги. Помагаме и на преследваните в Русия заради своята антивоенна позиция, подкрепяме и украинските бежанци. Всичко това са все важни направления, които са на практика нашият отговор на войната.

Разбира се, в това си качество не сме представители на държавата, както и Центърът за граждански свободи не представлява украинската държава, а Алес Беляцки не е представител на Лукашенко. Ние сме представители на гражданското общество, а не на държавата. А войната беше започната от държавата, макар и с подкрепата на значителна част от руското общество. Но има друга значима част на Русия, която се обявява против войната. Ние представляваме нея и приемаме тази награда като награда за цялата тази част от руското общество.

А по отношение на казаното за това, че не сме организирали мощно антивоенно движение – да, това е много тъжно, но не е защото не искахме. А защото условията на авторитарна диктатура, при когато са разгромени всички централизирани организации, всички способи за централизирано съпротивление, няма как да се реализират правата и свободите на гражданите. Сред тях са свободата на събиране, на изказване. И въпреки това хиляди хора го правят – излизат на улицата и дори по по-радикален начин се обявяват против войната. Това не може да бъде следствие от организация на един субект - „Мемориал“ или който и да било. За съжаление приемането на решение за организация на антивоенна кампания в момента в сегашна Русия – страната на полицейския произвол и фатален натиск върху обществото от страна на държавата е невъзможно. Но трябва да предприемаме усилия в тази посока и ние го правим и ще го правим и в бъдеще.

Г-н Давидис, иска ми се да завършим това интервю с едно послание за мир по време на война. Кажете ни с няколко изречения какво е посланието ви и към Европа, и към света.

Мога да го кажа само от свое име. Струва ми се, че в тази трагична, възможно най-лоша ситуация от времето на Втората световна война е много важно да подкрепяме украинския народ. Да го подкрепяме в неговата борба не само за своята свобода и независимост, но и за онези ценности, които стоят в основата на европейската цивилизация – свободата, демокрацията и човешките права.