По какъв начин ще се отрази енергийната криза, провокирана от войната в Украйна, на целите на "Зеления преход". Има ли изобщо да мислим за нулеви нетни емисии, масово европейските държави се борят, за да подсигурят ток и топлоенергия за своите граждани през зимата. Отговорите потърси Георги Карамфилов от главният секретар на EURELECTRIC Кристиян Руби. 

Остава ли актуална концепцията за "Зеления преход" във времена на завръщане към изкопаемите горива в почти цяла Европа?

Темата е по-актуална от всякога. Особено в контекста на настоящата наистина тежка ситуация ние много добре трябва да си изясним какво искаме да постигнем дългосрочен аспект и как това се връзва с инструментите, които имаме за справяне със сегашното положение. Изобщо не ме притеснява толкова това, че в момента хората ще използват повече изкопаеми горива, притеснява ме повече фактът, че кризата, в която се намираме, ни разединява. Ние работим като едно, като съюз и то в една изключително тежка ситуация за цяла Европа. Зелените цели трябва да са пътеводна светлина за дългосрочните ни цели, трябва да инвестираме във възобновяеми енергийни източници, трябва да електрифицираме енергийната ни система и то в невиждани до сега мащаби. А това няма да се случи бързо. В същото време ситуацията изисква да вземем сериозни мерки, за да се справим с настоящите проблеми.

Доколкото разбирам, Вашата идея е, че ние като съюз трябва да останем единни и да не се отказваме от целите на Зеления преход. А има ли някакви индикатори, които Ви подсказват, че държавите в Европа започват да се разединяват и всеки се опитва да спаси себе си, когато вижда, че корабът потъва?

Да, със сигурност виждам, че някои държави в действителност се изкушават да напуснат кораба и да се оправят сами. Има и такива примери вече. И наистина изкушението е голямо – да насочиш всичките си усилия да пазиш само своята енергийна сигурност, както и сигурността на собствените си енергийни доставки. Това изглежда много по-примамливо и лесно от придържането към принципите на свободния пазар. Това е много опасно и смятам, че Владимир Путин иска точно това. Той иска ние да не се съюз, а просто едни 27 държави, които работят сами за себе си. Така на него ще му е много по-лесно да се наложи върху нас. За мен е от особена важност да се придържаме към европейския проект, неговите ценности – поддържане на мира и свободната търговия. Това е ключово условие особено сега.

Казвате изкушения. Веднага Ви насочвам към Източна Европа. Тук държавите са доста по-назад от Западна Европа от гледна точка на Брутен вътрешен продукт, не са правени големи инвестиции във възобновяеми енергийни източници, но държавите имат много въглища. И те горят тези въглища и така си произвеждат ток. Регионите с мините са най-висока средна заплата. Защо да се отказват от това?

Точно сега, следващите месеци, а и вероятно следващата година и дори две, би било добре да не се фокусираме върху това от какво трябва да се откажем или какво да затворим. Визирам мините и топлоелектрическите централи. Точно обратното – трябва да се фокусираме върху това какво още трябва да построим. Ако изградим цялата инфраструктура, необходима за експлоатирането на възобновяеми енергийни източници, то изборът ще бъде доста лесен между тях и изкопаемите горива. Въпросът е, че в момента нямаме достатъчно електричество, нямам достатъчно енергия като цяло. Не е времето да затваряме каквото и да е било, време е да градим. По този начин ще подсигурим енергийната си сигурност и независимост, което е изключително важно на фона на действията на Русия.

Какво, според Вас, ще мотивира инвеститорите да финансират проекти свързани с възобновяемите енергийни източници, а не в топлоелектрически централи или газови тръбопроводи, към които повече държави в момента се целят, тъй като чрез тях се постигат видими ефекти в кратки срокове?

Знаете ли, в момента сме свидетели на сериозен преход към инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Както чухме и днес по време на конференцията има рекорден брой заявления за свързване на проекти за възобновяема енергия към електропреносната система. Наблюдаваме наистина позитивна тенденция, която съм сигурен, че ще продължи. Това, което трябва да подсигурим е самочувствието на инвеститорите, както и тяхното доверие. Трябва по такъв начин да подходим към кризисната ситуация, в която се намираме, че да не ударим по доверието на инвеститорите подобен тип енергийни проекти. Както знаете в момента се планират правителствени намеси на пазара на ниво Европейски съюз, които правят така, че за инвеститорите е трудно да преценят кое си струва от инвестиционна гледна точка. Колко пари биха могли да се изкарат от един енергиен проект. Това е опасно, защото може да постави под въпрос дългосрочните цели на зеления преход, а не да ги подсили.

Говорите за позитивни тенденции, но къде те се наблюдават най-често. Само в Западна Европа или имате подобни впечатления и в Източна Европа. Защото държавите от бившия Източен блок са до голяма степен зависими от въглищата. А имайки предвид ситуацията в Западна Европа те не виждат каквато и да е причина да се откажат от изкопаемите си горива или да инвестират в нещо ново.

Днес председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране заяви, че регулаторът получава над 100 заявление за включване на проекти за възобновяема енергия в електропреносната система на ежедневна база. Това показва сериозен интерес в развитието на този сектор. Това е така по простата причина, че възобновяемите енергийни източници са евтини, а освен това има и политическа подкрепа. Така, че това, към което трябва да се насочим е подсигуряването на разрешенията за проектиране, да подсигурим връзката с електропреносната система. На по-високо ниво също трябва да се подсигури, че самата електропреносна система може да издържи на допълнително натоварване. Инвеститорите също трябва да бъдат убедени, че ще имат икономическа ползва от финансирането на подобен тип проекти. Мен не ме притеснява, че следващите години употребата на изкопаеми горива може да се увеличи, което може да доведе и до малко повече замърсяване. В момента трябва да направим всичко възможно да изкараме зимата безболезнено, за да могат европейските граждани да видят, че имат сигурни енергийни източници на справедливи цени. Това ключово условие, за да можем изобщо да започнем да говорим за дългосрочните цели на прехода.

Ясно е, че безболезненото преминаване през зимата е от ключово значение. Но другият важен въпрос, свързан с мините и топлоелектрическите централи, е, че подсигуряват място на енергийния пазар. До момента за 2022 година топлоелектрическите централи в България са произвели 16 тераватчаса електроенергия, което означава, че страната ни е износител на ток. И тези, които са против възобновяемите енергийни източници казват „да ние бихме могли да инвестираме в това, но рано или късно Европейската комисия ще ни накара да затворим централите и тогава от износител ще станем вносител“. Могат ли възобновяемите енергийни източници да заменят на 100% производителността на централите и да запазят мястото ни на пазара като износител.

Аз съм напълно убеден, че България има огромен потенциал в проектите за възобновяема енергия. Ако се разходите из страната ще видите, че има много широки и открити пространства, където може да се изгради подобна инфраструктура. Не съм правил изчисления, за да кажа дали може да замени въглищните централи на 100%, но това не е и най-важното. Не е и задължително да заменят централите на 100%. Все пак икономите се развиват, нови неща се появяват на пазара и никой не може да каже кой сектор след време ще се окаже най-печеливш за България. Приемствеността към Зеления преход и възползването от различните бизнес възможности дава нови опции за събирателност, развитие на различни предприятия. Знам примери за успешни стартъпи в областта на електромобилите или съхраняването на енергия. За това казвам, че е важно да се следи накъде духат ветровете на промяната при пазарите и бизнесите и как да се адаптираме така, че извлечем максимално много дивиденти.

Как ще отговорите на критиките, че възобновяемите енергийни източници не са устойчиви. Миналата година скандинавските страни имаха проблеми с вятъра – него просто го нямаше. А 44% от тяхната електроенергия се базира на ветрогенератори. За сметка на това на Балканите се появиха силни ветрове, но тук такъв тип инфраструктура почти няма.

При абсолютно всички технологии стигаме един органичен праг на надеждността. В момента основният проблем на надеждността при газовите доставки идва оттам, че един човек просто реши, че ще спре кранчето. При топлоелектрическите централи също имаме такъв праг – те трябва да бъдат изградени върху определен тип терен и се нуждаят от много добре изградена логистична дистрибуторска мрежа, за да се доставят въглищата. Без тази логистична дистрибуторска мрежа те няма как да работят. Правилно посочихте, че ветровете не винаги духат в посоката, в която ни трябва. Има сезонни промени, както и по-дългосрочни такива. Накратко казано трябва да можем да разчитаме от широко спектър от технологии, за да не сме зависими изцяло от нито една. Когато имаме това така наречено портфолио от различни енергийни технологии вече постепенно можем да мислим по посока декарбонизация. За достигнем до този етап обаче трябва със сигурност да инвестираме в развитието на съхраняването на енергията. Добрата новина е, че вече разполагаме с огромен брой технологии, които могат да съхраняват електроенергията. Могат дори да съхраняват енергия, която впоследствие да бъде превърната в електричество. В списък влизат хидроязовирните стени, които могат да съхраняват огромно количество енергия, която може да бъде освободена по всяко едно време. Водородът също е чудесна опция – той може да бъде съхраняван и освобождаван, може да бъде и горен. Да не забравяме и батериите.  А да не говорим, че вече има и по-иновативни технологии като например химическото съхранение или топлинното съхранение. В случая не можем да говорим за някакви ограничения в технологиите, а по-скоро в липсата на правилния бизнес модел, чрез който те да могат да бъдат експлоатирани. В това начинание роля играят и правителствата.

Зелен ли е природният газ?

Той отделя въглеродни емисии, така че не бих казал, че можем да го наречен зелен.

Пак да Ви върна на него - той не е зелен, но ето примерно сега Азербайджан смята до 2027 година да удвои доставките си от находището „Шах Дениз“ до 22 милиарда кубически метра на година. Тези планове застават ли на пътя на декарбонизацията, имайки предвид, че повече газ ще означава повече страни, които ще искат да купят от него и да инвестират в необходимата инфраструктура, за да го получат.

Не бих казал, че двустранните отношения с Азербайджан ще попречат на зеления преход. Преди газът идваше от Русия, така че замяната на Москва с Баку няма да доведе до някакъв ръст във въглеродните емисии. Както казах в рамките на следващите две години трябва да се справим с една много сложна ситуация. Да изкараме зимата и да сме сигурни, че хората имат необходимата електроенергия. В дългосрочен план трябва да започнем да мислим как да декарбонизираме и газовата си система. Добрата новина е, че вече има опции за зелен природен газ. В моята родина Дания имаме дни, в които 24% от целия природен газ, който тече през газопреносната система е всъщност биогаз, които идват от животински ферми. Разбира се, това няма как да покрие цялото потребление на Европа, но със сигурност ще допринесе значително за диверсифицирането. По същият начин стоят нещата със зеления водород. Всеки един от тези енергийни ресурси ще изиграе своята роля и е важно да поддържаме този широк спектър от технологии, за който говорих. Не се очаква търсенето на енергия да спадне, така че трябва да използваме всички възможни опции.

Ядрената енергия част ли от тази палитра от технологии? Доколкото аз виждам, Европейската комисия просто не иска да я определи като „зелена“.

В действителност имаше такава дискусия по темата за така наречените правила за устойчиво финансиране. В резултат от тези дискусии се стигна до решението, че ядрената енергия ще бъде определяна като устойчива преходна технология. По този начин Комисията даде зелена светлина за ядрената енергия поне по време на самия преход. От гледна точка на това какво трябва да се направи – смятам, че страните, които са решили, че ядрената енергия ще бъде част от техния енергиен микс, имат правото да решат и по какъв начин да развият тази технология. Същото важи и за компаниите, които са преценили, че атомните електроцентрали са подходящия бизнес модел. Разбира се, мненията по тази тема са полярни. Някои страни силно подкрепят, други страни са силно против, но аз лично смятам, че всяка страна трябва да има право сама за себе си да определи каква да бъде нейната енергийна стратегия.

И един последен въпрос – какъв съвет бихте дали на страните от Източна Европа, които изостават по брутен вътрешен продукт, които искат да инвестират във възобновяеми енергийни източници, но няма финансовите ресурси, които имат Германия, Дания или Австрия?

Трябва да помислим какво представлява умната инвестиция. Ако погледнете какво става в световен мащаб, ще видите, че петролният картел ОПЕК застана на страната на Русия и реши да направи нефта по-скъп.

Буквално днес го решиха.

Да. Чувал съм, че България дава около 50 милиона евро годишно за внос на петрол. Смятате ли, че чисто икономически ще е по-добре да се отървете от тази зависимост. Аз мисля, че да. A смятате ли, че ще е добра идея да се подпомогнат тези компании, които инвестират в развитието на електроенергийната система. Аз мисля, че да. Не смятате ли, че е добра идея да се инвестира в най-евтините технологии, които могат да произвеждат ток. Например соларни панели и ветрогенератори. Аз си мисля, че да. Има пресечна точка между зелените цели за декарбонизация и икономическият растеж. Важното е просто да следим къде е тази пресечна точка, да се придържаме към нея и да се опитваме да насочим инвестициите си натам. Може наистина да се наложи да се вземат някои мерки, които не са толкова популярни, но в крайна сметка насочването на финансови ресурси към зеления преход и декарбонизацията може много да допринесе за енергийната независимост. Това е особено благоприятно за не толкова богатите страни.