Политика

Как се променя съотношението на силите в последните четири парламента?

От Красимир Чешмеджиев Красимир Чешмеджиев Редактор
Mandati 2022

Изборна спирала. Така могат да бъдат определени последните две години на българския парламентаризъм. И ако през 2021-ва невъзможността да се състави кабинет изглеждаше притеснителна, то страната ни все още беше далеч от ситуацията на Белгия, която през 2020-та година постави рекорд от цели 652 дни без редовно правителство. Нека обаче сравним как се промени българският парламент през последните две години.

 

 

Април 2021-ва

Шест партии и коалиции преминаха 4-процентовата бариера на изборите през април 2021-ва година. ГЕРБ-СДС имаха 75 мандата в парламента, следвани от ИТН със 51 народни представители. БСП е била трета политическа сила с 43-ма депутати, а ДПС и Демократична България влизат в парламента с 30 и 27 представители. Последна по брой депутати политическа сила е “Изправи се, Мутри вън” с едва 14 народни представители. 

За разлика от последните избори, тези в април 2021-ва година вкарват само 6 партии в парламента, вместо сегашните седем. Освен броя, сегашните избори донесоха нови партии в парламента, несъществуващи на изборите през април миналата година. Наблюдават се и прилики. ГЕРБ-СДС отново са първа политическа сила, както днес, така и на първия вот в началото на изборната спирала. 

 

Юли 2021-ва

Изборите през юли 2021-ва поставят началото на нов тренд: Нови формации в битка за първото място срещу ГЕРБ-СДС, а редица други партии остават с приблизително близки на брой представители в парламента. През миналогодишния юли, такива са БСП, ДБ и ДПС, с респективно 36, 34 и 29 депутати в народното събрание. „Възраждане“ още не са минали 4-процентовата бариера, а ролята на най-малка партия в парламента все още принадлежи на ИСМВ, вместо на “Български възход”, или на „Възраждане“ както беше до скоро. 

Може би най-интересният акцент за изборите през миналото лято остава победната на ИТН. Тогава формацията се изправя за втори път срещу ГЕРБ-СДС. И ако на “първото полувреме” резултатът е 24 депутата в полза на ГЕРБ-СДС, то през лятото на 2021-ва, партията на Слави е лидер, макар и само две депутатски места повече от 63-те на ГЕРБ-СДС. Подобно на първите избори, партиите преминали 4-процентовата бариера си остават същите.



Ноември 2021-ва

Невъзможността за консенсус между “партиите на промяната” да съставят правителство, тласка страната към трети парламентарни избори за 2021-ва. Ако на миналите избори беше прецедент за ГЕРБ-СДС да бъдат втори, след вота през ноември 2021-ва ситуацията се повтаря. Този път победители са “новите играчи”, а именно, “Продължаваме промяната” със 67 мандата. Вторите ГЕРБ-СДС печелят 57 депутатски места в парламента. А партиите в парламента вече стават седем.

Голям спад се наблюдава при ДБ, 34 представители през юли, след изборите в ноември 2021-ва, “Демократична България” влиза с едва 16 депутати в новия парламент. Спад има и при БСП, които губят 10 депутатски места спрямо предишния вот. От победители през юли, през есента на 2021-ва ИТН имат едва 24 мандата като губят цели 40 депутатски места. Партията на Костадин Костадинов измества ИСМВ и взема същия брой депутатски места (13), като формацията на Мая Манолова през юли, която този път не успява да премине 4-процентовата бариера. 

 

Октомври 2022-ра

Пак седем партии в парламента, и както на изборите през октомври, “Изправи се БГ” отново не преминава 4-процентовата бариера. Този вот е и най-лошият резултат за ИТН, които за по-малко от година от победители се оказват “под летвата” за влизане в Народното събрание. Мястото на “Възраждане” като последна политическа сила в парламента се заема от партията на бившия служебен премиер Стефан Янев. 

Истинско политическо танго се разиграва в битката за първото място. Ако два поредни пъти ГЕРБ-СДС губи лидерското място, този път формацията печели 67 мандата. Същия брой като бившите първи от “Продължаваме промяната”, които взимат 53 депутатски места, или с 14 по-малко от ноември 2021-ва. 

ДПС пак е трета политическа сила с 36 броя депутатски места, като регистрира ръст с 2 мандата спрямо последния вот. При “Демократична България” формацията печели 4 мандата в повече от предходните избори и вкарва 20 представители в парламента. Партия “Възраждане” от последна политическа сила става четвърта (24 мандата), изпреварвайки, както ДБ, така и БСП. Левицата губи само едно депутатско място спрямо последните избори на 2021-ва година. 

В заключение - последните избори напомнят на първия вот през април 2021-ва, като ГЕРБ-СДС отново стават първа политическа сила. В изборната спирала, се раждат три нови партии. Две от тях – партията на Слави и тази на Мая Манолова постепенно отпадат от парламента. Третата и най-нова политическа сила - “Български възход” се настанява на мястото на „Възраждане“, като най-малка формация в народното събрание. А партията на Костадинов увеличава мандатите си след всеки следващ вот. “Демократична България” увеличават подкрепата си спрямо предпоследните изори, но 20-те мандата на коалицията са по-малко от броя места, които е имала след първите два вота от изборната спирала.