Политика

Колко гласа стоят зад един мандат?

От Георги Карамфилов Георги Карамфилов Журналист

Някога питали ли сте се къде точно отива вашият глас и как реално подадените гласове се превръщат в депутатски мандати. Ако не знаете, ето отговорите, които намерихме.

Тръгнахме по пътя на бюлетините и формулите, в търсене на отговор – как Централната избирателна комисия преценява коя партия колко народни представители заслужава да получи? И как всъщност работи системата на Хеър Ниймайър, по която това се изчислява.

 

Вие най-напред имате ХИКС гласа в цялата страна. Тези ХИКС гласа разделени по 240 дава квотата на Хеър за страната като цяло. И вече на базата на тази квота се определят мандатите, които се получават и се допълва със остатъците.

Цветозар Томов, говорител на ЦИК

За да илюстрираме как работи системата Хеър Ниймайър или системата на най-големия остатък, ще вземем резултатите от предишни избори. Важно е да кажем, че примерът ни няма общо с изборите и резултатите сега.

Приемаме, че в изборния ден броят на действителните гласове е 3 541 745. Приемаме, че партиите, които преминават бариерата от 4% са четири. Ще ги кръстим Партия А, Партия Б, Партия В и Партия Г. Резултатите от измислените от нас избори са, че Партия А е първа и взема 30.54% от действителните гласове. Партия Б взема 26.61%, Партия Б – 11.31%, а Партия Г – 7.5%.

Общо четирите партии получават малко над 75.76% от действителните гласове. Казваме действителните, защото задрасканите бюлетини и тези, които не подкрепят никого, отиват буквално в коша за боклук.

75.76% от гласувалите в нашите избори са точно 2 683 227 души.

Следва разбивка на това колко души са гласували за всяка една партия. Ето как – когато получим броя на гласовете за всяка една партия, преобразуваме този брой в процент от броя САМО на действителните гласове. Или споменатите вече 2 683 227.

Така, Партия А реално получава 40.3%, Партия Б има 35%, Партия В – 16%, Партия Г – 9.6%. И тук е ключовият момент, в който партиите разбират колко мандата ще получат в парламента.

Знаем, че в Народното събрание има 240 депутати. За да разберем броят на мандатите, който получава всяка една от партиите, умножаваме общия брой на депутатите, а именно 240, по реалния процент на всяка една партия. Така Партия А получава 97 мандата в парламента, Партия Б получава 84 мандата, Партия В 36 - мандта, а Партия Г - 23 мандата. Но това все още не е краят на сметките.

И ако още не сте се объркали, сега идва сложната част. Как точно се определят депутатските места по региони – или колко хора влизат от всичките 31 многомандатни избирателни райони.

Да вземем за пример 5 МИР Видин от последните избори. Там общият брой валидни гласове за всички партии е 44 291. Партия А е получила 17 662 гласа, Партия Б взема 12 335 гласа, Партия В – 3370, а Партия Г – 474. За 4-те партии, преминали 4-процентната бариера, са гласували 33 841 души. Мандатите са 4. Делим броя на валидните гласове, но само за партиите минали 4% и получаваме числото 8.460.25.

Това число се нарича квота на Хеър. След това търсим колко пъти броят на гласовете, които е получила всяка една партия се съдържат във вече определаната квота на Хеър. Първо се гледа частното, което определя кои партии първи ще вземат мандат, а след това започва да се сравнява остатъкът. Важно е да посочим, че една партия може да вземе мандат и за частно и за остатък.

Така, заради всички сложни сметки, често, някои партии взимат на регионално ниво повече мандати, отколкото им се полага на национално. Други пък получават по-малко. В този случай Централната избирателна комисия започва процедура на преизчисляване, за да внесе баланс и равнопоставеност. Именно заради това понякога партиите вкарват депутат в Народното събрание от избирателен район, в който са получили много малко гласове.

 

Хеър Ниймайър е изградена на метода на най-големия остатък. Тогава, когато трябва да правим интерации, вземаме първия по-малък остатък, който не е попаднал при първото регионално разпределение, за да решим проблема и продължаваме нататък с все по-малки остатъци до достигане на хармонизация на двете разпределения. Всъщност аномалиите възникват, когато трябва да изравните тези отклонения, което също става по метода на най-големия остатък, но вече се преместват мандати от райони. При регионалното разпределение има определен мандат за партия X от район Y. Но тази партия е свръхпредставена откъм мандати на национално равнище и трябва да загуби два или три мандата. Тогава и се отнемат тези мандати, при които партията има най-малък остатък от квотата на Хеър и се заменя друга партия, която обаче ще има още по-малък остатък, защото при първото разпределение сме покрили най-големите остатъци. И така се извършват тези интерации до момента, до който се хармонизират и националното разпределение съвпада с регионалното.

Цветозар Томов, говорител на ЦИК

Според говорителя на ЦИК подобен тип аномалии няма как да бъдат избегнати.

Щяха да са много по-малки тези аномалии, ако районите в България са с приблизително еднаква численост, приблизително еднаква активност. Тогава няма да има аномалии. Само че как да изравниш броя на гласувалите във Видин и броя на тези в 23 МИР София. Не е много ясно“, каза още Томов.

А сега стана ли ви ясно как се изчислява коя партия колко депутати ще има в парламента?