13 парламентарни избора за 33 години преход. Това е равносметката на българската млада демокрация.

Въпреки че съвсем скоро наближава Христовата възраст, тя все още изглежда далеч от помъдряването. На 2 октомври гражданите ще изберат 14-ото поред Народно събрание от първия демократичен вот през 1990 година. А това означава, че средната продължителност в живота на всеки от парламентите ни досега е била около 2 години и половина.

Пълният по конституция четиригодишен мандат успяха да изкарат едва четири Народни събрания:

38-ото НС с мнозинството на ОДС, което осигури пълен мандат и на правитетелството на Иван Костов

„Царският“ 39-и парламент, в който управляваха НДСВ и ДПС с министър-председател Симеон Сакскобургготски

40-ото НС на Тройната коалиция (НДСВ, БСП и ДПС), която излъчи за премиер Сергей Станишев

44-ия парламент на ГЕРБ и Обединените патриоти с премиер-министър Бойко Борисов.

Всички останали девет парламента приключиха своя мандат предсрочно. Някои бяха свалени от политически опоненти, а понякога от вътрешни врагове. Други – от народно недоволство. Трети – от скрити за обществото интереси. Но за гражданите това означаваше кратки периоди на спокойствие, прекъсвани от серии политически, социални и икономически кризи - през целия период на прехода.

Рекорд в него по най-кратък живот засега държи 45-ият парламент. Той оцеля едва 28 календарни дни. А най-дълго управлявалата партия – самостоятелно или в коалиция – е ГЕРБ, която прекара на власт 11 години.

ГЕРБ е и първенец по печелене на парламентарни избори в най-новата ни история с пет победи, следвана от БСП с три и СДС с две. По един път на върха бяха НДСВ, „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“.

За този период България смени 20 министър-председатели

Разминаването с броя на Народните събрания е заради служебните кабинети, назначавани от президента във време на предсрочни парламентарни избори. В такова време страната ни е била 7 пъти, включително и сега.

Безспорен рекордьор по назначаване на правителства, за които никой не е гласувал, е настоящият президент Румен Радев. На него (дотук) се падна да излъчи 3 от тях – на Стефан Янев, на Огнян Герджиков и на Гълъб Донев.

Временните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки бяха определени от бившия държавен глава Росен Плевнелиев. Ренета Инджова и Стефан Софиянски управляваха държавата за кратко в средата на бурните 90 години от миналия век, назначени съответно от президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Тази сметка показва, че само за последните 10 години в страната са се сменили 10 правителства.

А тази изборна динамика рефлектира пряко върху доверието на избирателите към демократичния процес.

Това се вижда недвусмислено от статистиката на проведените през последните години избори:

Ако на първия вот за редовно народно събрание през ноември 1991 г. са гласували над 4 милиона избиратели, то 20 години по-късно – през април 2021 г. - техният брой пада до малко над 2 милиона и половина. А през последните години статистиката в проценти изглежда така:

2009 г. - 60,2 %

2013 г. - 51,3%

2014 г. - 48,66 %

2017 г. - 54,07 %

2021 г. - 50,6 %

2021 г. - 42,1 %

2021 г. - 40,2 %

Важно е да се има предвид, че избирателните списъци от дълги години не са актуализирани, а междувременно населението на страната е намаляло значително. Българите зад граница, които по неофициални данни са над милион и половина, имат право на глас и част от тях редовно го упражняват. Но никой не знае колко са т. нар. мъртви души в списъците. Затова и не може да се сложи край на дългогодишния спор изкривява ли техният брой статистиката на избирателната активност и доколко.

Но числата ясно показват намаляващата подкрепа в „чисти“ гласове – ако зад правителството на Симеон Сакскобургготски през 2001 година са стояли 2.230 млн. гласа за НДСВ и ДПС, то последното на Бойко Борисов през 2017-а е получило подкрепата на 1,465 млн. гласоподаватели на ГЕРБ и Обединените патриоти. А последното правителство на Кирил Петков, в което участваха цели 4 политически сили, се събра благодарение на 1,350 млн. български избиратели.

Така най-важната институция в парламентарната република България е с все по-намаляваща представителност.

Но пък нараства броят на нейните председатели, които предсрочно са сваляни през годините от парламентарната опозиция. Оставката на парламентарния шеф е символична политическа демонстрация на сила от страна на опозицията, която най-често предшества падане и на правителството.

По този начин преди края на мандата с поста си се раздели Стефан Савов в далечната 1992 г. А в по-ново време жертва на политическите битки паднаха председателят на 40-ото НС Огнян Герджиков и последният парламентарен водач на „Продължаваме промяната“ Никола Минчев.

Същата съдба грозеше и Димитър Главчев само 6 месеца след избирането му за председател на 44-ото Народно събрание. Той обаче изпревари опозицията и сам подаде оставка.

Те четиримата плюс още 10 други политици са оглавявали Народното събрание през годините на прехода. От тях жените са три – Цецка Цачева, Цвета Караянчева и Ива Митева.

Портретите на всички тях стоят на парадния вход на парламента, редом до всички останали парламентарни председатели още от времето на Княжество България.

Още един ще бъде добавен след 2 октомври, когато бъде избран председателят на поредното, 48-о Народно събрание. А дали ще бъде избран министър-председател, ще зависи от волята на бъдещите му обитатели – народните представители.