Днес Финландия и Швеция официално подадоха молби за членство в НАТО. Euronews Bulgaria потърси мнението на проф. Ричард Каплан от Оксфордския университет във Великобритания. По горещата тема с него разговаря Габриела Беличовска.

Първо искам да Ви благодаря, професор Каплан, че приехте поканата за това интервю. Да започнем с 24 февруари, когато руският президент предприе своята т.нар. „военна операция“. Един от мотивите тогава беше евентуално членство на Украйна в НАТО. Смятате ли, че Владимир Путин може да започне конфликт с Финландия под същия претекст, особено имайки предвид по-голямата граница с Русия?

Той вече заяви, че приема членството на Финландия и Швеция в НАТО, не е изказал възражения относно това. Постави обаче условия, свързани с евентуалното им членство. Той не иска създаване на инфраструктура и струпване на чужди войски във Финландия и Швеция, държави, намиращи се толкова близко, както и вие казахте, до Русия. Иронично е това, че започвайки тази война в Украйна с мотива, че не иска тя да се присъединява към НАТО, всъщност, наред и с други неща, Русия увеличи географската си близост с НАТО.

През последните месеци генералният секретар Йенс Столтенберг многократно каза, че Финландия и Швеция може бързо да се присъединят към НАТО. Можем ли да очакваме разширяване на алианса с още две членки на следващата среща на върха през юни, или изискванията на държави като Турция могат да забавят този процес?

Много вероятно е Турция да забави този процес, тя вече и показа, че има възражения за присъединяването на Финландия, и особено това на Швеция в НАТО. Швеция подкрепя кюрдите в Турция, отношението към тях в Турция... Това е предмет на възражение от Ердоган, той твърди, че Швеция е убежище за терористи, защото не е екстрадирала 11 турски кюрди, които Ердоган беше изискал да бъдат изправени пред турския съд. Не знаем със сигурност, разбира се. Става дума за политика, а тя е много трудно предвидима. Не знам как ще се развие ситуацията, но да, много вероятно е Турция да забави процеса по присъединяване.

Мислите ли, че настоящите членки на НАТО могат някак да неутрализират исканията на Турция?

Решението за приемане на нови членове трябва да бъде взето с пълно единодушие. Ако има страна, която е против присъединяването на дадена държава, то тогава тя налага вето. Но е много трудно да си представим, че Турция ще иска да бъде единствената, която блокира членството на Финландия и Швеция. Тя ще бъде подложена на огромен натиск от самия алианс и от генералния секретар, разбира се, но съм сигурен, че и от най-влиятелния член на НАТО - Съединените щати - също. Сигурен съм, че администрацията на Байдън ще окаже голям натиск върху Ердоган. Това не означава обаче, че няма да има никакви отстъпки за Турция, не съм сигурен какви биха могли да са, но е вероятно да има определени гаранции на Турция.

Войната в Украйна не успя да раздели алианса, но присъединяването на Финландия и Швеция ще го направи ли?

Не, не мисля. Швеция и Финландия вече имаха връзка с алианса. Всички държави членки уважават ценностите на алианса, уверени са във военните способности на Финландия и Швеция. Тези държави са с демократично устройство, третират добре малцинствата, което е задължително условие според споразумението и международните стандарти. Това са фактори, които НАТО взима предвид, когато трябва да реши дали една страна е подходяща, или не за влизане в съюза. Така че, не мисля, че това би било проблем.

Ако погледнем страните на изток и на юг от Русия, виждаме две сепаратистки територии - Донбас в Украйна и Южна Осетия в Грузия, виждаме и влияние в Приднестровието в Молдова. Може ли да се твърди, че Русия предпочита сепаратисти на прага си вместо държави от НАТО?

Не виждам как Русия би могла да извлече полза от нестабилността и несигурното бъдеще на тези държави. Русия ще трябва да защити Южна Осетия, Абхазия, има руски войски и в Приднестровието.

(следва продължение)