Решението на Конституционния съд относно продължаването на вече изтеклия мандат на членовете на Инспектората не бива автоматично да бъде пренасяно и за членовете на ВСС.

Това заяви в ефира на Euronews PrimeTime експертът и преподавател по конституционно право доц. Наталия Киселова.

„Членовете на съдийската колегия са подали молби да бъдат възстановени на предишните си длъжности, което означава, че по този начин деликатно подканят Народното събрание да избере членовете на ВСС от парламентарната квота“, посочи доц. Киселова.

„Кой да задължи Народното събрание да изпълни закон, който само то е приело, респективно Конституцията, която го задължава? Това е освен юридически, по-скоро и политически въпрос“, коментира експертът по конституционно право.

Според нея проблемът се състои в квалифицираните мнозинства, с които се избират членовете на тези органи отстрана на Народното събрание.

Доц. Киселова уточни, че инспекторите остават да изпълняват длъжността си дотогава, докато Народното събрание избере други.

„В този смисъл, между двете дилеми – дали да надделява мандатността или непрекъсваемостта, Конституционният съд избра все пак да има функциониращ орган“, отбеляза експертът по конституционно право.

Отговорност за избора на нови инспектори на ВСС ще носят онези политически партии или коалиции, които ще съставят бъдещото мнозинство в парламента, смята доц. Киселова.

„Редно е те да поемат отговорността, както за отваряне на процедурата, така и за номиниране на кандидати, но и да водят разговори с партиите, които остават в опозиция“, подчерта конституционалистът.

Доц. Киселова припомни, че при приемането на законовите изменения през 2014-15 г., с които се установява изискването за по-високо мнозинство за избор на членове на ВСС, от Венецианската комисия са държали да се избегне политическата зависимост на излъчените парламента представители и да се търси по-широко съгласие с опозицията.

„Седем години по-късно обаче виждаме, че има сериозен проблем и той се дължи на това, че не само не могат да постигнат съгласие, но и практически няма парламент. Можем да говорим евентуално за критики, след като се конституира бъдещото Народно събрание“, посочи експертът по конституционно право.

По думите ѝ вариантите оттук нататък са два – единият да се променят текстовете в Конституцията, но за това отново изискват две трети мнозинство.

„Другият вариант е да търсят съгласие около имената на 22 юристи“, допълни тя.

Целия разговор вижте във видеото.