Горещо препоръчвам плажа Кедродасос на остров Крит. Той е едно от скритите от очите на туристите съкровища. Намира се изключително близо до световноизвестния плаж с розов пясък - Елафониси, за който ви разказах в предишния епизод. Но това място е далеч по-малко посещавано от туристите. За него няма указателни табели и се стига по асфалтиран а след това черен път. По-скоро тук идват местните гърци или подробно запознатите туристи с приключенски дух. Стръмна пътека води до този скрит мечтан плаж и природен резерват с кедри и хвойна. Малкият паркинг на черния път е на 15-20 минути пеша от плажа. Пътят води през хълмист терен и долина на пресъхнала река.

По-добре тръгнете с маратонки, кецове или спортни сандали, а не по джапанки. Пътеката е стръмна, хлъзгава и с много камъни. Така че е добре краката ви да бъдат защитени и да стъпвате сигурно.

Най-лесно ще откриете тази перла с помощта на GPS навигация. Мястото е диво, предлага широка ивица от дюни, уникални растения, хвойни, под чиято сянка можеш да се скриеш от жаркото слънце. Водата е уникална, с интересни пасажи от риба.

Кедродасос е разположен на 76 километра югозападно от Ханя и само на километър източно от известната лагуна Елафониси. Плажът е пълен с хвойнови усукани дървета и приказни пясъчни дюни. Мястото е любимо за всички, които търсят дивото.

Задължително си носете повече вода, храна и чадър за сянка, ако не искате да се скриете под тази на дърветата. Ивицата определено е запазена за любителите на природата. Недокоснатото райско и уединено кътче е едно от най-любимите на нудистите.

Плажът е предимно скалист, но има няколко места с пясък, фин като брашно и лесен достъп до морето за спокойно плуване. Плажът е защитен до известна степен от ветровете, които обикновено духат на съседния Елафониси. През Кедродасос минава Европейската пешеходна пътека E4, обозначена с жълта и черна боя. Този дълъг път си започва от Испания, преминава през много страни и накрая стига до остров Крит. Пътят обхваща някои от най-красивите пейзажи на острова с труден преход в планината. Малко са обаче мераклиите, които имат сили да го минат целия.

Ще останете запленени от цвета на водата и уникалните дръвчета, чиито корени често се подават над пясъка. Нещо като оазис насред пустинята и огромните планини наоколо.

Толкова спокойно, че можете да си четете любимата книга на брега с часове.

Само вижте за какви са цветовете на водата. Рай!

И тук, като на Елафониси има розов пясък от натрошените милиони черупки и корали.

Кристално чистата изумрудена вода с нежен пясъчен плаж, е рай за плуване и гмуркане с шнорхел. Риби, морски таралежи, охлюви и даже средиземноморска мурена. С една се поздравихме преди да си покаже страшните зъби и да избягам с двеста, че знам ли на какво е способна хищницата 

Коварна, безстрашна, злопаметна и хитра средиземноморската мурена се смята за опасна подводна среща. Но независимо от митовете за нейната свирепа природа, страховитият й вид не трябва да заблуждава. Като повечето животни, мурената не напада хора, освен ако не е провокирана. Като цяло малките мурени се страхуват и се крият бързо. Когато ловува, тя се движи точно като змия, близо до скалите, претърсвайки търпеливо всяка малка дупка, която може да крие храна. Когато забележи октопод, го захапва и с бързи движения се увива около него като питон.

Сега разбирам защо октоподите се страхуват толкова много и се крият в дупки, като бърлогите им залостват като непревземаеми крепости, като придърпват с пипалата си камъни и черупки. Това е най-лесният начин да разберете къде се крият. Има ли насъбрани камъчета пред някоя пукнатина в подводните скали или пред някой по-голям камък, то почти е сигурно, че там се крие октопод. Доста често октоподите затварят жилищата си с плосък камък. Точно на такова скривалище се натъкнах и аз, а когато ме забеляза. Октоподът се уплаши и веднага побърза да изстреля „Мастилото” си, което се разпръсква във водата като гъст облак, а под прикритието на „димната завеса” се опитва да се измъкне от преследването. Повечето октоподи могат да изхвърлят голямо количество черно мастило в облак и то 5-6 пъти, за да им помогне да избягат от хищниците. След половин час октоподът може да възстанови напълно целия запас от изразходвано "мастило".

Усещането да си толкова близо до това създание е невероятно. Веднага се сещам за документалния филм „Октоподът – моя учител“. Ако не сте го гледали, наваксайте, защото определено е много интересен.

Време е да излезем на сушата. Слънцето е жарко, така че винаги можем да се скрием под сянката на дърветата. Единственият минус е, че там ще трябва да слушаме пронизителната врява на цикадите - звукът им достига сила до 120 децибела.

Кедродасос определено влиза в моя топ три на най-красивите плажове на остров Крит. Преимуществата му са повече от минусите. Рай под небето, който пожелавам да види всеки от вас.