Проф. Тим Бейл: Изборът на нов британски премиер ще покаже дистанцират ли се консерваторите от Борис Джонсън
Елизабет Тръс или Риши Сунак - след по-малко от седмица Великобритания ще има нов премиер. Консервативната партия в страната избира новия си лидер, който ще заеме и премиерския пост след оставката на Борис Джонсън през юли. В интервю за Euronews Bulgaria британският професор Тим Бейл от Университета Queen Mary в Лондон коментира, че по-големи шансове за победа има Елизабет Тръс, но това би означавало, че ерата на Джонсън вероятно не е приключила. За кандидатите и препятствията пред новото управление проф. Бейл разговаря с Габриела Беличовска.
Проф. Бейл, само след броени дни Великобритания ще има нов министър-председател. Но, първо, да поговорим за настоящия. Борис Джонсън имаше много препятствия по време на мандата си, някои от които накараха негови колеги от Консервативната партия да се оттеглят. Но само натискът от тях ли беше причината за оставката на Джонсън, или имаше и нещо друго?
Мисля, че е ясно, че колегите му бяха недоволни от него, отчасти защото сами можеха да видят, че според проучванията на общественото мнение британците бяха разочаровани и гневни от поведението на Джонсън през последните няколко месеца. Около 70% от гласоподавателите искаха той да подаде оставка. Мисля, че Консервативната партия трябваше да реагира на тези данни. Ако бяха позволили на Джонсън да остане премиер, щеше да е наистина ужасно за консервативното правителство. Така че, накрая според мен взеха рационалното решение да го сменят.
Но защо точно сега? Помним "Партигейт" и другите неща около Борис Джонсън.
Нещата се натрупаха, скандалите следваха един след друг. И в крайна сметка скандалът с предполагаемото сексуално посегателство, свързано с един от неговите колеги, беше, както казваме, капката, която преля чашата. Мисля, че общественият гняв нарасна дотолкова, че Консервативната партия просто не можеше да удържи повече.
Сега Консервативната партия трябва да избере следващия си лидер и следователно следващия премиер на Великобритания. Това ще е Елизабет Тръс или Риши Сунак. И двамата са министри от кабинета на Борис Джонсън. Но в надпреварата за лидерството по-рано имаше и други министри от същия кабинет. Какво помогна на Сунак и Тръс да стигнат до финалния етап?
Риши Сунак имаше добра репутация на компетентен финансов министър. В един момент, по време на COVID пандемията, беше много популярен сред британците заради финансовите помощи за тях. Мисля, че съществуваше усещането, че вероятно би свършил по-добра работа в изпълнителната власт, отколкото Борис Джонсън. Лиз Тръс е много опитен министър. Била е министър при трима различни премиери. Тя е любимка на дясното крило на Консерваторите и мисля, че това ѝ помогна. По отношение на това какво ѝ помага срещу Риши Сунак - мисля, че беше малко по-лоялна към Борис Джонсън. Освен това казва на Консерваторите това, което искат да чуят за държавата и свиването на данъците. Мисля, че самата тя има ползи от факта, че не е Риши Сунак. Според мен той е прекалено мек, прекалено близко до идеята за глобален елит, защото е изключително богат. Проблемите, с които се сблъска преди месеци заради данъчни облекчения около съпругата му, наистина му нанесоха щети.
Говорейки за Сунак, мислите ли, че той успя да преодолее скандала, който току-що споменахте?
Не особено. Мисля, че в предизборната кампания Сунак се представя като пораснал човек, някой, който осъзнава, че правителството ще трябва да направи доста, за да излязат хората от кризата с цената на живота. Но мисля, че му беше много трудно да преодолее подозрението, че с жена му са толкова богати, че не разбират обикновените хора. Фактът, че изглеждаше сякаш Сунак и жена му опитват да избегнат плащането на данъци или поне не толкова големи, остави горчиво усещане сред членовете и избирателите на Консервативната партия. Не мисля, че някога той успя да го превъзмогне.
Мисля, че тук е интересно да споменем и Лиз Тръс. По време на кампанията, преди няколко седмици, нейно видео от 1994 г. беше разпространено онлайн. В него призовава за премахване на монархията. Мислите ли, че опозицията "монархът Елизабет срещу антимонархистът Елизабет Тръс" все още е на масата? Това притеснително ли е?
Не мисля. Според мен това се дължи на младежкия ѝ ентусиазъм. Оттогава Лиз Тръс се е променила. Мисля, че сега е голяма почитателка на кралското семейство и на всичко, което Консерваторите по някакъв начин подкрепят. Така че, не мисля, че ще има напрежение. И всъщност не трябва да има, защото монархията е изключително популярна в Обединеното кралство. Поне кралица Елизабет е изключително популярна и би било много глупаво един премиер да застане против кралското семейство.
А финалният избор - Тръс или Сунак, ще покаже ли Консерваторите искат ли да се дистанцират от Борис Джонсън възможно най-много?
Това е наистина добър въпрос. Очевидно някои хора от Консервативната партия искат Борис Джонсън да продължи да е премиер. В някои отношения, ако Лиз Тръс бъде избрана, което изглежда вероятно, може да означава, че в известен смисъл хората прощават на Борис Джонсън и избират някой, който носи приемственост спрямо правителството на Джонсън. Мисля, че ако изберат Сунак, който в крайна сметка подаде оставка от кабинета, това може да изпрати по-ясен сигнал, че Консерваторите са решили да продължат напред без Борис Джонсън. Ако Тръс спечели, ще е спорно дали ерата на Борис Джонсън е приключила напълно. Някои хора дори говорят, че той ще се върне в британската политика по-нататък.
Споменахте за приемственост между кабинетите. И тук е любопитно дали след изборите ще видим Лиз Тръс или Риши Сунак в следващия кабинет.
Мисля, че Лиз Тръс е вероятният победител. Ако се вслушате в някои от нещата, които Риши Сунак казва, изглежда малко вероятно да работи под нейно ръководство. Силно несъгласен е с нейната икономическа политика. Въпреки това се изявява като лоялен консерватор, който би изпълнил дълга си, и може би ще намери сили да прости на Лиз Тръс за изказванията ѝ по време на кампанията.
Но има съмнение дали Риши Сунак наистина иска да остане в Обединеното кралство. Съпругата му има индийско гражданство. Знае се, че има интереси и към Съединените щати заради икономическия потенциал и много хора смятат, че няма нужда изобщо да бъде в политиката. Сунак е супер богат и може да има други предизвикателства, към които да поеме.
Интересно е и какви са настроенията в опозиционната Лейбъристка партия. Любопитни ли са какво ще се случи, или за тях резултатът е ясен?
Мисля, че от Лейбъристката партия сега са по-малко притеснени, отколкото в началото на кампанията по редица причини. Едната е, че Консервативната партия сама си нанесе доста щети в лидерската надпревара с действията и продължаващите спорове. И второ, според мен двамата кандидати не показаха, че притежават хватката или дори харизмата, която да разтревожи Лейбъристите. Разбира се, никога не знаем как ще се развият нещата. Но ако погледнем проучванията на общественото мнение, Лейбъристите увеличиха преднината си пред Консерваторите. Така че, изглежда, че смяната на Борис Джонсън не е помогнала непременно на Консерваторите, дори не е навредила толкова, колкото може би Джонсън би казал.
И накрая - с какво ще трябва да се справя следващият премиер, независимо кой е той?
Следващият министър-председател е изправен пред "перфектната буря" от проблеми. Имаме криза с цената на живота, както, разбира се, и в много други части на Европа. Със сигурност сметките за енергия са огромен проблем и правителството буквално ще трябва да дава големи суми пари на повечето домакинства, за да преживеят зимата. Това, разбира се, ще окаже натиск върху публичните финанси. Ще трябва да има доста заеми и това може да повлияе на пазарите и на валутата. Също така сме изправени пред инфлация на няколко фронта.
Английската централна банка опитва да я контролира с повишаване на лихвените проценти, което ще задуши икономическия растеж. И може да се насочим към рецесия. Напрежение има и при обществените ни услуги. Тук има строги икономии от 2010 г., почти без облекчение. И определено Националната здравна служба е в затруднение. Има големи закъснения в болниците. Така че, има много вътрешни проблеми. И разбира се, във външната политика - предизвикателството на Русия, отношенията с Европейския съюз, които в момента изглеждат сякаш само ще се влошат при Лиз Тръс заради позицията ѝ за Северна Ирландия.