Д-р Жизел Бейкър – Директор „Научни въпроси“, Филип Морис Интернешънъл в интервю на Георги Карамфилов.

В: Първият ми въпрос е за никотина, който, както Вие посочихте, не е основната причина за заболявания, свързани с пушене. Значи ако горенето бъде напълно изолирано и няма дим, никотинът ще е нещо като кафето или захарта – той води до пристрастяване, но няма толкова вредно въздействие и хората могат да живеят с него без проблем?

Бейкър: Според мен ние вече сме достигнали този етап. Голямата разлика идва от дозата, която човек получава, от това, което приема заедно с никотина и от начина, по който го приема. Имаме кофеина, но хората не пушат кофеин. Кафето съдържа кофеин, но никой не пие никотин. Всичко се свежда до начина на прием и до това какви точно токсични вещества навлизат в организма заедно с никотина, което от своя страна определя токсичния профил на съответното съединение.

В: Смятате ли, че ще можете да изолирате напълно горенето, защото пушенето не е само начин, по който никотинът се доставя на организма и по който човек усеща неговите ефекти. То има и социален аспект. Хората обичат да пушат заедно, да излизат за по пура или цигара в почивките и да си говорят. Мислите ли, че продуктите, които създавате, могат да се сравняват с цигарите в този аспект?

Бейкър: Първо трябва да кажа, че никотин-заместващата терапия съществува от десетилетия и въпреки това в света пак има един милиард пушачи. Т.е. никотиновата лепенка или никотиновите таблетки за смучене са успешно средство, което помага на пълнолетните пушачи, които искат да спрат цигарите, да контролират желанието си за пушене до степен, в която да могат да спрат. Но това не е достатъчно удовлетворително средство за пушачите, които ще продължат да пушат, а и за много хора, които искат да откажат цигарите, то не наподобява всички аспекти от ритуала на пушенето, които са причината те да продължават да пушат. Затова и много от тях се връщат към цигарите. Не става въпрос само за никотин. Да, има никотин. Да, той води до пристрастяване. Но има и аспекти на ритуала, социални и когнитивни аспекти. Пушенето е много комплексен проблем и виждаме, че доставянето на никотин като наркотик, не е най-успешното решение. Трябва да предлагаме продукти, които са съобразени с причините хората да пушат, въпреки че знаят, че това е вредно за тях.

В: Да кажем, че съм пушач и пуша от 5 или повече години. Ако спра в този момент, колко време трябва да мине, преди рискът да развия заболяване да намалее?

Бейкър: Заболяванията се развиват с натрупване и това зависи от броя цигари, които пушите на ден, както и от това от колко време пушите. Фактор е и Вашата възраст. Навсякъде по света пушачите започват да пушат на приблизително една и съща възраст – преди да навършат 20 години, около 18 години, което е законоустановената възраст. Т.е. хората започват да пушат на такава възраст. А заболяванията започват да се проявяват, когато човек стане на 40 - 50 години. Между момента на пропушване и проявата на заболяване, свързано с пушене, минава известно време. Какъв ще е този период зависи от това доколко е увреден организмът, но и от процесите на остаряване, както и от генетичната структура на отделния човек. Но е установено, че когато човек спре цигарите, рискът спада. Аз тук бях част от екипа, който се занимава с епидемиологични модели, и в тях наблюдаваме, че допълнителният риск от сърдечносъдови заболявания, като исхемична болест на сърцето и сърдечен удар, дължащ се на пушене, се понижава за около 4-5 години. Ще се отнася до други заболявания, като хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ), този период е 13 години, а за рак на белия дроб е около 10 години. Очевидно има различия в зависимост от възрастта и продължителността на пушене, но допълнителният риск намалява наполовина в сравнение с продължаването на пушенето и там е разликата. Ако сте пушили в продължение на 5 години, което означава, че сте на между 20 и 30 години, можете в много голяма степен да избегнете натрупването на риск. Ако спрете пушенето, когато сте на 40-50 години, Вие намалявате натрупването на риск. Има известна разлика.

В: Но ако допуснем, че цигарите са напълно премахнати, те не се предлагат на пазара и хората употребяват бездимни продукти, този период от 13 години, 10 години или 5 години според заболяването ще намалее ли?

Бейкър: Ще видим как рискът намалява. Ако пушенето е премахнато, ще имате съвкупност от хора на различна възраст и с различна история на пушене, и ще трябва да ги проследявате много дълго време, преди в света да не останат хора, които някога са пушили. И ще установите, че в зависимост от продължителността на пушене, ще имате различни профили. Колкото повече време минава от момента на премахване на цигарите, толкова по-малко болести и заболеваемост, дължащи се на пушене, ще има сред населението.