Денят в памет на жертвите на комунизма, носи наименованието „Ден на живата съвест“. През 2008 г. една група политици, около Вацлав Хавел, депутати от чешкия парламент, бивши политзатворници, интелектуалци предлагат на Европейския парламент 23 август да се чества като ден на паметта на жертвите на нацизма и сталинизма.

Това каза в студиото на Euronews Bulgaria проф. Вили Лилков, създател на СДС и ДСБ.

Датата не е избрана случайно, това е денят, в който Хитлер и Сталин или Рибентроп и Молотов, сключват пакта за ненападение и подялба на Европа, с тайните клаузи за бъдещето й. Това е ден, в който трябва да помним жертвите и престъпленията на национал-социализма и комунизма. През 2009 г. и българският парламент прие, по предложение на Лъчезар Тошев, този ден да се чества и в България.

Жертвите на комунизма в Китай се оценяват на 55-60 млн., жертвите на Сталин са над 40 млн., на Хитлер над 10 млн. и т.н. докато стигнем до жертвите на Пол Пот в Камбоджа, който от 5-милионна Камбоджа, унищожава половината население. Целият интелектуален елит е унищожен в името на една тоталитарна, безумна идеология.

Така че трябва да казваме на поколенията, че разлика между двете идеологии няма. Едната търси врага вън, другата вътре в държавата. В това число и в България – жертвите на комунизма в България.

Съпротивата не е само от БСП, но и от определени слоеве на населението и обществени групи, учени. Чешката декларация не е подкрепена от БСП, тя се противопоставя през 2009 г. и срещу приемането на 23 август като ден в памет на жертвите на комунизма. И ако им видите аргументите, ще ахнете. Те са все още заложници на онази реторика, насаждана и наслоявана преди 89-а и преобладаваше в учебниците по история. До ден днешен има директори на училища, които не искат да се променят учебниците по история. Има и учени, които интерпретират с „другата гледна точка“ документи.

Трябва да се пренапишат учебниците по история. Много нови и млади учени да влязат в тази тема, защото много от старите учени са заложници на това, което са писали преди 89 г. и сега упорито не искат да се откажат от него и да признаят факти.

Българската политика има един много тежък проблем в момента – отстъплението от ценностите. То е особено тежко в дясното. Споразумението и влизането в коалиция с БСП е отказ от идентичност. В предния парламент, преди последния, „Демократична България“ внесе закон за лустрацията, но когато в следващия парламент се формира коалиция с БСП, този закон не беше внесен отново.

Вижте цялото интервю във видеото.